Борис Ангелов
Кан
Спецпратеник

Мария Бакалова смайва с уникално акапелно изпълнение на странджанска песен (това е нейният край) в Жените също плачат. Филмът, посрещнат с аплодисменти на фестивала в Кан, е тотално разголване на женската душа и символно започва със сцена на Мария в банята, докато се къпе. По-късно нейната героиня разбира, че е болна от СПИН и единствената й подкрепа от враждебното към тези хора общество е нейното семейство от жени, не само във филма, но и в живота, тя е в истинска фамилия - 4 представителки на клана Казакови, три сестри и една тяхна братовчедка. Това помага на режисьорите Весела Казакова и Мина Милева да изиграят органични характери в ансамбъл на екрана. Преди филма те не познават Мария Бакалова, но я избират на кастинг и признават, че тя бързо се превръща в част от женската им фамилия.

Продукцията ще върне софиянците към ремонта на Графа и ул. Иван Вазов, но те са представени на опоетизиран фон и метафора на нашия неподреден живот, и душите ни, които имат нужда от реконструкция. По свой, често болезнено откровен начин, героините откриват нещата, които смятаме за даденост, а всъщност са важни в живота.