Кан - София

Русата глава на снимката и ръката, ровеща за дамската чантичка на Мария Бакалова в торбата от Луи Вюитон - марката, която я облича, са на човека, когото екипът на филма Жените също плачат нарича "агент" на нашето момиче. Той винаги е на крачка, на една ръка разстояние от нея. Не й дава да разговаря с някого без неговото одобрение. Строг е и си мисли, че е справедлив. Говори на английски език. 

Когато актрисата отиде до тоалетната след канската премиерна прожекция на бг филма с нея в главната роля, той застана до вратата. На партито вечерта пък седна на стъпалото зад нея - тя бе избрала да се разположи на стълбището на резиденцията The Villa, а - вероятно по негова воля, момичетата от екипа на филма се наредиха около нея в кръг, така че да не може да бъде снимана от никоя посока. 

Тя нарича него и няколкото души наоколо си - афромладеж и дама на средна възраст - отговорниците за тоалетите й - "публицисти". Като с това определение Мария има предвид, че отговарят за нейните комуникации. Или по-широко казано - за публичния й образ. И с тях обяснява невъзможността да говори по разни теми. Колегите от Нова телевизия разказаха, че дори на програмираното си отдавна официозно интервю за тях в Кан, пиарката - също чужденка - знам името си, но то не е от значение за разказа, дала някакви си пет минути. Крайно недостатъчни, за да бъде свършена добра работа. Да бъде разбрана Мария. И който и да било друг...

С очите си наблюдавах следното, което изглежда по следния начин:

Мария изглежда няма право да говори, освен общи неща, даже на парти, на което се предполага, че всички са свободни да бъдат себе си. 

Мария май няма право да прави неща, като например да пие от чаша с шампанско, само може да позира с нея в наздравица. 

Мария явно няма право да облече нещо различно от предполагаемото за световна звезда, както и да се вижда това на публиката. 

"Публицистите не ми позволяват", както сподели пред мен, когато исках просто така човешки да ми сподели за връзката си с музиката и това ли е първата й любов в изкуството, защото пее фантастично и свири на флейта. Питах я, докато бяхме на тържеството за нейния филм, чисто приятелски и офф-дъ-рекърд - не за интервю, гледайки се усмихнати, доволни и уморени от приключването на дългия фестивален ден, под звуците на ретро-музиката, пускана от умелата диджейка на партито...

Впечатлението отблизо, в контекста на канския фестивал, от излъчването и поведението на това прекрасно момиче и неговия откровен, но много плах поглед е, че оковите на този етикет "световна звезда", който има след номинацията за Оскар и всички други годишни кинонагради, носят много стрес и напрежение. Което далеч не е за всеки. 

Свитата я прави нещо като птичка в златен кафез, за чието оставане в него отговарят "публицистите".

И се питам по този повод: 

Има ли свобода на върха на световния шоубизнес, където за първи път стъпи българка - Мария Бакалова?

Колко скъпо се плаща за този успех?

Струва ли си цената?

Бих я питал и лично, ако не бяха публицистите. И със сигурност бих получил достоен отговор от това умно и добро момиче с поглед, изпълнен с тъга.

Това е огромен товар, хеле за човек на 25. Товар, който не е имала никоя българска звезда до момента. Не само от киното. 

Другите имат някой продуцент, някой пиар, все българи, а при Мария споменатите трима "публицисти" са само част от щаба с агенти, пресаташета и всякакви други сателити. 

Всички сме чували максимата, че "тежка е царската корона", но да се гледа това носене на короната на живо наистина е напрягащо.

Помня как Гуинет Полтроу, с 2 Оскара на старта на кариерата си, ми разказваше пак в Кан, но преди повече от 10 години колко трудно е за младите жени в Холивуд, даже и за нея, която идва от киносемейство. Не от Бургас като Мария. 

Много ми се иска Бакалова да намери своята свобода ,без да изгуби етикета на световна звезда, каквато вече е и се убедих в това с очите си в Кан. 

Стискайте й палци, също като мен!