Главният противник на предложените идеи е Франция. Членът на Европейския парламент и председател на комитета по околна среда Паскал Канфен смята, че фокусът на посланието е изместен. "Аз съм склонен да подкрепя предложението, но по въпроса с ТВД фокусът се измести и вече говорим за чист данък. Жалко е", заявява той пред Financial Times.

Притесненията във втората по големина икономика в ЕС се коренят в горчивия опит от 2018 г. и протестите на жълтите жилетки, когато заради предложено покачване на акцизите на горивата в страната избухнаха ежеседмични протести. Правителството на президента Еманюел Макрон подкрепя екологичните цели на съюза, но се обяви против крайните клиенти да получат рязко повишени цени. Франция поема и председателството на съюза следващата година, което ще направи тяхната роля в преговорите дори по-голяма. Догодина има и президентски избори, което прави задачата пред Макрон допълнително усложнена.

Франция, Испания, Италия, Унгария, Латвия, Ирландия и България изразиха загриженост относно въздействието върху гражданите на среща на посланиците на ЕС в сряда, казаха дипломати пред FT. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен също се изправи пред бунт сред най-малко седем от 26-те комисари, преди да представи плановете. Реформите ще се нуждаят от подкрепата на квалифицирано мнозинство от правителствата на ЕС и Европейския парламент, за да влязат в сила.

Цената на въглерода в ЕС се покачи тази година, тъй като правителствата повишиха обещанията си за климата. Старши дипломат от ЕС заяви, че разширяването на СТЕ може да бъде прекратено, въпреки че Брюксел предлага фонд от 72 млрд. евро за облекчаване на енергийната бедност.

По пакета се очакват напрегнати преговори, които ще започнат през следващите месеци и се очаква да продължат до 2023 г. Спорните политики включват забраната за продажбата на нови дизелови и бензинови автомобили от 2035 г., въвеждане на данък върху керосина за авиацията и граничен данък върху вноса при няколко сектора. Така нареченият фонд за социален климат също срещна съпротива от "пестеливите" северни страни като Нидерландия, където има опозиция срещу по-голямото преразпределение на средствата в блока. "Ако фондът бъде премахнат, логиката зад новата СТЕ изчезва", каза дипломатът.

За момента Дания и Германия са се обявили в подкрепа на предложените промени. Германия тества национален въглероден пазар, където да се търгува с квоти за сгради и автомобили. Дания пък смята СТЕ за успешен модел, чието покритие трябва да бъде увеличено. "Знаем, че има места, на които преговорите може да пропаднат, но новата система трябва да стимулира намаляване на парниковите газове, а не обратното", заяви пред Financial Times екологичният министър на страната Дан Йоргенсен.