"Мъжът ми скача обратно в колата и докато се опитва да ме накара да остана в съзнание започва да кара със същата скорост до спешното в Своге. Пътя съм ви го показвала, по него с повече от 30 не може. Междувременно аз обръщам очите... И успявам да чуя само някакви викове около мен от него и сестрите и лекарите в спешното... Е оцелях след 4 часа битка за живота ми! Тук искам да им благодаря на тези хора.

Щото въпреки системата са останали ХОРА! Щото спешното в Своге не е най-хубавото място на света Направиха всичко по силите си, за да ме спасят и да, това ме навежда на едни мисли, за една разрушена и порочна здравна система. За липсата на алементарни неща, като аптека поне в малките населени места. Дори не мога да си представя, колко ли хора са си отишли заради това. И колко са виновни хората, които са я опорочили, за да пълнят шкафчета и сейфчета ... При мен беше късмет, късмет, че мъжа ми е боец и премина през път като лунен пейзаж заради мен! Други може би не са имали този късмет! А всъщност най-важното нещо е живота!"