България отива с най-малката си група спортисти на олимпийски игри от 85 години насам. Този срамен резултат е факт, заради тоталния разпад на работещата система за масов спорт и подготовка на елитни състезатели, с която достигнахме до 4-о място по медали в света в края на соца. Тогава дори на бронза се гледаше като излагация, а местата извън стълбичката на победителите бяха приемани като пълен провал. Сега сходна система на подготовка, каквато имахме ние, се използва във водещите капстрани. Дори събратята ни от соцблока запазиха традициите си и сега изпращат в Токио пъти повече представители, отколкото ние. А парите, които се харчат за олимпийска подготовка на спортистите ни са повече от всякога в историята. Никой не гледа резултатите. Ние действаме по погрешно разбирания лаф, фалшиво приписван на дьо Кубертен, че най-важно е участието. 42 от всички тези атлети ще излязат в Токио с българското знаме на гърдите, защитавайки цветовете на България. За съжаление това е редордно малка делегация за страната ни от Хитлеровата Олимпиада през далечната 1936-а. Интересно е, че доста от тях попаднаха на игрите не с добро представяне в квалификации, а по случайност и с късмет, като минали заслуги и примерите са немалко.

28 жени и 14 мъже ще представляват страната ни в 12 вида спорт, а делегацията ни води голямата шампионка Мария Гроздева, за която това ще бъде седма поредна Олимпиада.

Но делегацията ни наистина е малка, особено ако се сравняваме с горе долу сходните или съседни на нас европейски страни. Сърбия например има над два пъти повече атлети от нас в Токио - 89. Още повече имат страни като Унгария - 167 или 4 пъти повече от българите, Румъния - 101, Гърция - 83, Чехия - 117 и Хърватия - 59.

Не са огромни надеждите и за медали на нашата сметка, като опасенията са, че може и да не успеем да достигнем антирекорда с три медала от последните две Олимпиади, коментира умереният сайт дир.бг.