Колкото по-изкусителен изглежда хлябът, кифлите, краваят в магазина, толкова по-вероятно е в него да са вложени човешки коси. Не, не сме се объркали. За да втасва по-бързо тестото, за да завишава видимо обема си, като с вълшебна пръчица и да бъде по-еластично – т.е. по-лесно за обработка, а да не изисква неварваната борба, която бабите ни водеха с питките и баниците, производителите вкарват в него L-цистеин. Това е темата на днешния ни лайфхак.

От какво се извлича той? Вариантите най-общо са три. Първият е от рога на крави – в селското стопанство, също като в китайската кухня, нищо не се изхвърля от мъртвите животни, а се употребява. Вторият е перушина – покрай писанията ни за Градуса вече знаете как пилетата не се продава просто напомпани с антибиотици и вода, но всяка тяхна частица влиза в употреба на производителите и се пробутва на клиентите, най-често неподозиращи за това. Третият и най-вероятният е веществото да идва от човешка коса. 

Космите се събират като суровина от изметеното от фризьорските салони. Прави се главно в страните – милиардници по население, които са известни с ниската си фигиена и с това, че там нищо не изхвърлят – Китай и Индия. Преработва се и се доставя на прах на хлебопроизводителите в Европа и другаде по света.

В държави като България, известни през последните години с нискокачественото си брашно, на което обръщат внимание всички чуждестранни експерти без изключение, добавката от изметената от фризьорските салони коса се използва за изкуствено завишаване на показателите, така че да заблудят при тестове, че качеството не е второ или трето, а първо. И продуктите да се продават по-скъпо.

И това в страна, която има позабравената поговорка, че никой не е по-голям от хляба.