Половин година преди пуча в Москва на 19 август 1991 г. - точно преди 30 г,, президентът на СССР Горбачов налага Закон за извънредното положение. Така той иска да укрепи властта си над Съветската империя в упадък, която вижда като конфедерация със себе си начело. Вече усеща как унижаваният от него години наред руски президент Елцин, макар формално подчинен нему, с уралската си твърдост завзема все повече и повече от реалните инструменти за упражняване на контрол. Двамата царе в един Кремъл очевидно няма как да имат мирно съществуване. 6 месеца преди пуча се учредява и институция при екстремни ситуации - Комитет за извънредно положение, прочул се на 19 август по цял свят като ГКЧП. Проведен е референдум, в който Прибалтика не участва, но 2/3 от населението на останалите съветски републики си иска Съюза под нова форма. За Горбачов тя изглежда проста - президенти на отделните части на федерацията стават първите секретари на републиканските компартии, издигнати от самия него. Такъв "кадър" всъщност е бил и Елцин, доведен от Горби от Свердловск и заменил големия му конкурент за престола в империята и първи секретар в Москва Гришин. ГКЧП трябва да служи на съветския президент като щит, ако някой от тях реши да вирне глава или групичка да претендира за властта на Горбачов. Ако някой дръзне да го стори, обявява се извънредно положение, други си цапат ръцете, а Горби се възцарява като ангел и гълъб на мира. Доверието на Вашингтон, Лондон и Берлин му дава криле - кой би се усъмнил в почтеността му?

Така той сравнително спокоен се оттегля на почивка в черноморската резиденция Форос преди, по неговата програма, на другата седмица да събере подчинените си републикански президенти и