шамфъстък. Сицилия е островът на ядките, донесени тук от арабите като завоеватели през 8-и век и отглеждани досега с майсторство. Освен тях, в другите им два култови сладкиша – Гръд на девица, наречен така заради характерната бяла овална форма и черешката на върха, и Триумф на гърлото – има и плодове – Сицилия е прочута и с тях – нейните ненадминати червени портокали, мандарините, лимоните , смокините... Разбира се, традиционните каноли, за които Таормина спори само в майсторството на направата, не по оригиналността, която си е родом от манастира, както и прочутата касата също са чудесно приготвяни от векове и досега от монахините.
Къде ги опитваме?
Качваме се на втория етаж в манастира след задължителното показване на ваксинационен сертификат на симпатичната девойка на почти скрития вход вдясно от портата на голямата черква. Тя не е монахиня. Друга красавица спира гостите, така че всяка компания от 2 до 4-5 души да може да се порадва на сладкишите поотделно и да няма ковид драма. Сицилия е единствената жълта зона в Италия. Страната вече е декорирана в бяло – приключи нейната 4-а вълна при над 80% ваксинирано население – на острова е „само” 71% с поне 1 доза.

В голямото помещение на сладкарницата, наричана тук dolceria, а не pasticeria, пред красивите стари скринове, са подредени витрини. Едната е за бисквитените класики на монахините, а другата, придружена и от витринен хладилник, е за сладкишите с крем – основно от чудесното местно сирене рикота.
Човек трябва да си вземе поне по 2 вида от всяка от витрините, да опита по малко от всичко, пък ако му е по силите и да изяде поне 1 от сладкишите. Сицилианските десерти – макар и по – фини от ориенталските, с които българите сме свикнали, също са доста сладки.
Хапва се, пак заради ковида, в прекрасния вътрешен двор на позапуснатата, но впечатляваща сграда на векове. Той е с шадраван в центъра и богата зеленина от лимони, нарове, портокали и какви ли не още типични за острова растения отстрани. Истински триумф не само на гърлото! Виж снимки тук!