Една година преди САЩ да обвинят Ружа и Константин Игнатови за организирането на финансова пирамида и пране на пари от търговия с криптовалута, българската специализирана прокуратура обискира офиси на компанията, но така и не успява да свърже дейността ѝ с „някакъв текст от НК“, съобщава Свободна Европа.

Миналата седмица България влезе в световните новини, след като САЩ обвиниха Ружа и Константин Игнатови за организирането на финансова пирамида с цел измами с криптовалута и пране на пари. Става въпрос за дейността на мрежата от компании, стоящи зад името OneCoin – едноименната българска криптовалута, донесла на основателите си милиардни печалби през последните години.

33-годишният Константин, поел бизнеса след изчезването на сестра си в края на 2017 г., бе арестуван на 6 март на летището в Лос Анджелис. Ружа пък, която вече е популярна с прозвището си „Криптокралицата“, все още е в неизвестност и се издирва.

Успоредно с американското разследване, OneCoin е обект на засилен интерес и от страна на Германия от повече от 3 години. В тази връзка в началото на миналата година специализираната прокуратура проведе над 20 обиска, претърсвания и изземвания в София и разпита над 50 свидетели по поръчка на германските си колеги.

Българската (липса на) реакция

Тогава зам.-главният прокурор Иван Гешев свика специална пресконференция, за да се похвали, че германците са останали доволни от нашето съдействие. Другото му послание бе, че ако OneCoin действително е пирамида, то тя е твърде високотехнологична за българските разследващи.

„В България определено не е криминализирана такава дейност, а най-малкото за да се свърже с някакъв текст от закона – Наказателния кодекс (НК), трябва доста сериозна и многогодишна дейност. Най-малкото и това нещо е за пръв път – такъв тип нещо... Част от тази дейност е високотехнологична, част от тази дейност е свързана, обхваща много държави в целия свят. Така че, нормално е, тя представлява трудност не само за българското правораздаване", заяви Гешев на 19 януари 2018 г.

Свободна Европа попита специализираната прокуратура дали към днешна дата OneCoin e обект на разследване в България, но отговор все още няма. ​

Как се изкарват над 3.3 млрд. евро

За разлика от българското държавно обвинение, американските власти не пестят информация по случая. Непосредствено след ареста на Константин Игнатов, на сайта на правосъдното министерство на САЩ бяха публикувани официални данни от разследването. Сред които доклад на специалния агент на ФБР Роналд Шимко, документирал цялата дейност на OneCoin.

Според данните, от края на 2014 г. (криптовалутата е създадена през април същата година – б.а.) до третото тримесечие на 2016 г. OneCoin генерира 3.353 милиарда евро приходи от продажби и 2.232 милиарда евро чиста печалба.

„Документите показват, че приблизително 60% от тези приходи са от членове на OneCoin, пребиваващи в Китай, около 18% от Европа, 15% от Австралия, а другите – от останалата част от света; според документите, приблизително 3% от тези приходи са от инвеститори в Северна Америка и Карибите. Имейл, изпратен от топ промоутър на OneCoin в САЩ до ръководството на компанията на 29 декември 2016 г., информира, че членовете на OneCoin в САЩ са превели общо около 50 млн. евро към банковите сметки на OnеCoin.“

    $1.2 млрд. в инвестиционни фондове

От ФБР посочват още, че са установили близо 1.2 млрд. долара в инвестиционни фондове на OneCoin, „значителна част от които са били изпрани през финансови институции в поне 21 различни страни, като Хонконг, Сингапур, САЩ, Кайманските острови, Ирландия и Грузия“.

Засечени са множество трансакции, „от които са се облагодетелствали лично Ружа и втория съосновател“, чието име не се споменава. Според в. „Капитал“, който пръв писа за съмнителната дейност на OneCoin, става дума за един от първоначалните партньори на Ружа Игнатова – Себастиан Грийнууд.

„Боклучавата“ криптовалута

Основната разлика между OneCoin и най-популярната криптовалута Bitcoin е, че българската не може да се „копае“ и търгува свободно, както другата, а тези дейности са централизирани и минават изцяло през компанията, създадена от Ружа Игнатова. Според схемата, описана от ФБР, инвеститорите купуват т.нар. пакети за търгуване на цени от 110 до 55 500 евро, срещу които впоследствие получават комисионни от между 10% и 25% от тяхната стойност.

Само 60% от комисионните, платени на инвеститорите, обаче могат да се обърнат в кеш. Останалите 40% са депозирани в техните „търговски сметки“, като могат да се ползват само за купуване на още криптовалута или „жетони“, твърдят американските разследващи.

През лятото на 2014 г. те проследяват имейл кореспонденция между Ружа и другия съосновател на компанията, в която криптовалутата е определена като „боклучава“.