Честно казано избягвам да чета коментарите. Моята аудитория си споделя с мен все хубави неща. Какво се случва по форуми и други дискусии - нямам идея.

-Хората как коментират всичко, което се случва с нея, в сериала, заговарят ли ви?

Доста хора ме спират и изказват възхищението си от сериала. Нещо, което въпреки, че ме обхваща свян, ме прави много щастлива.

-Според вас, защо хората, макар и на пръв поглед да имат всичко, което би следвало да ги направи щастливи, не са? Кое е това, нещо, което ни пречи да се насладим на земния си път тук и сега?

Този въпрос е точно в десетката. Тези теми са много моите и постоянно разсъждавам над подобни въпроси. Мисля си, че просто не оценяваме навреме онова, което имаме и забравяме да благодарим за онова, което нямаме, а то е най-важно. Въпрос на нагласа е според мен. Щастието е личен избор, а не съдба!

-Когато успеете да си намерите лично време, само за вас, какво правите?

Или си пълня гореща вана и се наслаждавам на питие, или пътувам сред природата, или пиша, чета, слушам музика. Най-любимо ми е когато вкъщи си стоим цялото семейство, по цял ден по пижами.

-Как се забавлявате тримата у дома?

Ами всеки си прави негови си неща. Или пък гледаме заедно филми. Обичаме да танцуваме и шумно да си играем.

-Сива какви неочаквани въпроси задава, от какво се вълнува, какво е отношението му към това, че мама е популярно лице и я "дават по телевизора"?

За сега е доста рационален, бисерите все още са отделни сбъркани думички, не цели изречения. Много обича космоса и много пита за планетите. Относно моята публичност, за него не е нещо странно, възприема като съвсем нормално да чува гласа ми или да вижда лицето ми по радиа и телевизии.

-Това че татко му е режисьор, а майка му актриса, как се отразява на игрите ви?

Не се отразява. Игрите са си игри, независимо от професиите на родителите.

-Вие, когато бяхте дете, каква искахте да станете, актриса на кое място беше?

Таксиметров шофьор или археолог (смее се). Актриса реших чак в 12-ти клас да стана.

-Времената, в които живеем на какви философски размисли ви навеждат?

Цял живот си философствам. Сега не е нещо по-различно. Мъчно ми е, че ни дистанцираха още повече и вече рядко се докосваме до смисленото и същинско общуване.

-Кое е най-важното ви постижение дотук?

Не съм мислила за пътя си като постигане на неща. Просто следвам съдбата и интуицията си. Може би това, че не се отказах от пътя си, че се борих и успявах в професията си. Също, разбира се, това че станах майка и се стремя да съхранявам семейството си.

-Какво ви пазите от капаните на суетата, и оставате така естествена и непринудена?

Не е съзнателно. Просто съм такава. Живея си живота свободна от чужди изисквания за кое е приемливо и кое - не. Просто съм себе си и онова, което ми е на сърцето ми е на устата. Стремя се действията ми да се подчиняват на моето разбиране за естетика, морал и всичко важно в живота в едно общество.