Този януари награденият с „Оскар“ визионер и всепризнат майстор на страховити приказни истории Гийермо дел Торо (Хелбой, Формата на водата) пристъпва извън утвърдените пътища в кариерата си и навлиза в нови, неизследвани творчески територии с Улицата на кошмарите. Въпреки заглавието си, във филма няма да открием ужасяващи фантастични създания и това е нещо, което Дел Торо иска зрителите да знаят още от самото начало:   Случвало ми се е и преди хората да се подвеждат. С „Пурпурният връх“, публиката очакваше хорър филм. Той беше готически романс, което беше много трудно за комуникиране. В „Улицата на кошмарите“ липсват свръхестествени елементи – действието се развива изцяло в реалния свят. Няма нищо фантастично. Филмът е много различен от обичайното за мен, но заглавието може да остави погрешно впечатление. Улицата на кошмарите е адаптация на едноименния роман на Уилям Линдзи Грешам от 1946 година и разказва за Стантън Карлайл (Брадли Купър) – бивш карнавален работник, който се превръща в една от топ атракциите в нощните клубове на големия град. Чрез различни трикове, които заимства от своята колежка Моли (Тони Колет), както и с помощта на приятелката си Зийна (Руни Мара), Стантън създава впечатлението, че е могъщ медиум, способен да чете умовете на хората. Първоначално идеята е просто да впечатлява и забавлява тълпата на карнавала, но стремежът към слава и богатство става причина представлението да  се превърне в средство за финансови измами, чиято цел са по-заможните жители на града.