символът на най-лошото от т.нар. big tech в съзнанието на много хора – анализира Тангерлини – той има информация, компютърна власт и повече пари от всеки друг на света. От тази перспектива, изхождайки от собственото си виждане как биха действали в неговото положение, известен процент от хората на планетата смятат, че неговата филантропия е съмнителна – защо си дава парите. Те са убедени, че няма друга причина, освен за да застави самите тях как да живеят”, продължава професорът. Оттам се подклаждат разсъжденията – той луд ли е да финансира медикаменти за добро, пред кого се отчита, откъде – накъде той ще бъде глобалният решаващ фактор за здравето на човечеството, как така ще влияе на милиони по-бедни хора: всичко това тревожи хора, които много мечтаят всъщност да бъдат на едно такова място, както те си го представят. „Него никой не го е избирал”, сочи тази логика.
„Неговата фондация е като черна кутия, а черното е цветът на колониализма. Ето, ходи и в Африка, уж дарява компютри, а всичко това е, за да пробутва ваксини – защо иначе. Значи става опасен”, върви негативната визия, независимо има ли логика в нея.
Професорът предлага да заменим Бил Гейтс с „евреите” и да си обясним защо подобен род приказки, базирани на фолклора, векове наред минават безкритично сред не особено образованите хора, които са недоволни от собствения си живот и липсата на постижения и веднага са готови да обвинят някой „голям универсален злодей” за неволите.
Така ученият обяснява защо например Джеф Безос, който детронира Гейтс от поста на най-богат човек в света, няма неговата лоша слава в теориите на конспирациите. Просто е по-нов медийно, не дарява за медицински проекти или поне това не е известно масово. Плюс това, универсалният злодей може да бъде само 1 – независимо дали е личност като Бил или е народ като евреите. Важен е образът на врага, а той е единен. Освен това, във фолклора тръгне ли с един злодей, не се прави подмяна.
Защо хората изобщо вярват в конспиративни теории, даже да осъзнават нелогичността или неверността им? Основният проблем е, че на тях са податливи най-вече хора, живеещи в положение на липса на достоверна информация. Защо се използва именно датският вещерски фолклор за основа на развитието на историите около К19? В Дания през 16-17 век има дълга поредица от епидемии, наводнения и други бедствия, а хората без друго живеят изолирани в малки ферми, така че историите, които достигат до тях са силно манипулирани от разказвачите. Разликата с днешна Дания, една от страните, които смайващо добре се справят с коронапандемията и невярващи на фейкове за нея е, че в благополучните страни, а тя е водеща – в Топ 3 и Топ 5 по стандарт в ЕС и в света, няма проблем нито с недостиг, нито с предозиране на надеждна информация, какъвто имаме в България например – страната с най-висока смъртност с К19 на 100 000 души в света.

Наталия Каменова