Знаменитият режисьор на „Салвадор“, „Среднощен експрес“ и „Белязания“ надхвърля очакванията и в качеството си на писател. Мемоарната му книга, издадена от „Колибри“ е болезнено честна, информативна, дълбоко емоционална и пълна с изстрадани прозрения за човешката природа и за природата на киното като изкуство. „В преследване на светлината“ (превод: Надя Баева, 488 стр., цена: 25 лв.) е завладяващ поглед отвътре към преломния за Холивуд период на 70-те и 80-те години. Преди да се прочуе с Взвод в средата на 80-те години, Оливър Стоун е бил раняван във Виетнамската война, писал е с години сценарии, останали нереализирани, докато си изкарва хляба с непрестижни работи в Манхатън. Стоун, вече на 75, си припомня годините на творческо съзряване с всички успехи и провали: репетиции с Ал Пачино за филм, който така и не е заснет; потискащите демони на пристрастеността към кокаина; провала на първите му два филма; рискованото му проучване на терен сред наркокартелите в Маями за сценария на Белязания и още доста интригуващи истории. Както сам Стоун отбелязва, „В преследване на светлината“ е разказ за постигане на мечтата на всяка цена - дори без пари.