Иначе родителите му нямат никакъв афинитет към изкуството. Баща му е военен, а майка му работи в изчислителен център. Така Любо започва да се учи да свири на пиано още преди да тръгне в първи клас, като то едва се побира в малката стая, в която живее със семейството си. Впоследствие обаче става ясно, че певецът няма афинитет към пианото и свири с нежелание.

Иска барабани, защото е убеден, че някога ще се изявява на този инструмент. В музикалното училище обаче приемат само четирима с барабани, и то все с връзки, и затова Любо отива да учи рисуване в художествената гимназия в Троян, където живее на общежитие. А после го приемат да следва в Художествената академия в София, но любовта към музиката надделява. Започва да свири в различни групи рок и пънк, но идват едни момчета и го канят за певец. Чуват го да пее беквокали и го харесват.

„Самият аз не вярвах, че гласът ми става, не мислех, че мога да бъда добър певец“, не крие из пълнителят. Никога няма да забрави как с първата си банда „Мистър Уайт“ обикалят клубните сцени, за да се молят на големите групи, за да ги подгряват. Някои отказват, но други като БТР, които по онова време са най-актуални, се съгласяват. Дори предоставят на Любо и бандата му своите барабани.

„Като пуснаха първата ни авторска песен, и не можех да повярвам, че звуча в радиоефира. Това осмисли живота ми“, казва Любо. Сега може да си позволи да не записва нови песни и шест месеца, a сама косато почувства вдъхновение, ако ще да е в три посреднощ. Когато издаде парче обаче, то се превръща в събитие и хит, който пеят всички. Иска му се оттук нататък да има все големи концерти и да прилича на онези големи имена от световния шоубизнес, които не се прибират по две години вкъщи, защото са на турнета.