Вкусовете на се нито 4, както векове наред се приемаше, нито са 5, каквато е по-модерната трактовка, нито 6-те, които смятат в научните среди. Нобеловата награда тази година отиде при хората, които доказаха, че освен тези налични рецептори и онези, с които усещаме над 400 базови аромата, онова, което наричаме събирателно ВКУС ЗА ХРАНА се формира и от кожните ни усещания за храната – дали е топла или студена, твърда или мека. Всичко това се синтезира в мозъка, който дава комплексния отговор и ние запомняме КОЕ ХАРЕСВАМЕ/НЕ ХАРЕСВАМЕ, КОЕ НИ Е ПРИЯТНО/НЕПРИЯТНО, А ЧРЕЗ НЕВРОМАРКЕТИНГ ВЕРИГИТЕ – ОСОБЕНО ЗА БЪРЗА ЗАКУСКА, И ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НИ СЪЗДАВАТ ЗАВИСИМОСТИ.
Преди дни в друг наш лайфхак на темата как избираме храната и как тя ни носи положителни емоции, вече дадохме пример с въпросните вериги за „боклук-храна”, както я наричат англоезичните.
Невромаркетигнгът е насочен да ни манипулира чрез положителната емоция, която ни дават с добавена към всички продукти захар – даже към уж суперсолените пържени картофи, да не говорим за кетчупи, майонези и дори горчици – уж горчиви.