- Светлана, как си? В предварителния ни разговор ми сподели, че преди няколко дни с Християн сте минали през ужаса на Ковид-19... 

- Откакто съществува Ковид аз непрекъснато съм в контакт с болни хора. Дори по време на втората ми бременност пътувах с най-добрата ми приятелка до морето, след което вечерта ми се обади разплака, за да ми каже, че е с положителен тест. Не се заразих тогава, имала съм и други близки контакти с ковид болни. Но преди четири-пет седмици пътувахме семейно до Боровец и Хриси започна да се оплаква, че не му е добре. А там бяхме малко хора, защото избягваме да се виждаме с големи компании, почти никъде и не ходим. Особено Християн е много изолиран откакто съществува вирусът. Не сме пътували никъде на почивка, за да можем да се пазим. Прибирайки се от Боровец, взехме един тест за Хриси за негово успокоение. Оказа се, че е болен. Вкъщи започнахме да правим тестове на всички, аз и бебето също изкарахме положителен резултат. Мислех си, че съм "желязната лейди" и мен никога няма да ме хване, но истината се оказа друга. Дъщеря ми не се зарази и я изолирахме с майка ми. Докато ние тримата се лекувахме в нас, Хриси много тежко го изкара. Най-много ме успокояваше фактът, че видимо на бебето нищо му няма. 

Загубих вкус и обоняние, което е най-ужасното нещо. Всяка вечер се молех на сутринта да се събудя и да имам вкус. Вече сме излекувани, но при мен все още не са се възвърнали тези вкусът и обонянието. На Хриси пък му е отпаднало, не се чувства добре. 

- Имаш ли подозрение от къде може да сте се заразили? 

- Нямам никакви подозрения. Всяка седмица правим тестове вкъщи. Нямам идея от къде сме се заразили, защото ние не ходим по ресторанти, на почивки и т.н. Ограничаваме се, излизаме само по работа. От всичко може да се заразиш, явно вече ни е било писано. Между другото, Хриси го кара за втори път. Преди да дойде ковид в България, аз връщам от почивката си във Виена и любовчето се беше изолирал сам в стая. До този момент се говореше за болестта, но нямаше регистрирани случаи у нас.  На следващия ден съобщиха по новините, че съществува и в България. Тогава също много тежко го изкара, но се изолира сам в една стая. Оставяхме му храна и вода пред вратата, никой не се виждаше с него. Тогава не си беше правил тест, но се беше изолирал за две седмици. Дъщеря ни много плачеше и не спираше да пита къде е тати. Хубавото е, че вече имаме антитела и можем да пътуваме. (смее се) Имала съм моменти на депресия, че не може да се пътува. Разбира се, всеки сам си преценява дали да пътува или не, но нас ни беше страх. Виждаме, че и без да пътуваме пак можем да се заразим. Колкото повече човек се пази, толкова повече се заразява. До такъв извод стигнах, съдейки по себе си и мои приятелки.