- Било ли те е страх от нещо или от някого?

- Никога не ме е било страх да изляза на Арената. С години съм живяла с идеята да стъпя на нея. Така че за мен е било не страх, а по-скоро мечта. Това, за което съжалявам, е, че не излязох на един абсолютно редовен дуел. Това са моментите, в които влизаш в определени битки, а преди това ти пускат клипове, в които можеш да видиш любимите си хора. Вълнуваща е мисълта да победиш в дуела, след което да се върнеш в стопанството с тази сила, която си получил от това, че си видял семейството си. Ей това нещо исках да усетя, но не стана. Само за това съжалявам, за абсолютно нищо друго, което се е случило!

Докато бях вътре ми казваха постоянно да внимавам с Живка, защото манипулирала хората. Но аз не вярвах. Сега обаче, когато съм вече отвън, и съм изгледала епизодите, усещането ми е по-различно. Тя заставаше до мен с думите, че го прави, едва ли не, за да ме предпази, да ме запази… но като нейна плячка. Мисля, че това беше абсолютно излишно. Аз съм човек, който вярва само в доброто и това, че се е случило нещо такова, ме кара да виждам, че не всичко е добро. Но това пък ме кара да израствам. Явно е крайно време да променя нагласите си.

- Така, като гледаш отстрани, вероятно виждаш и много неща в себе си, за които не си и предполагала… Или греша?

- Истината е, че аз в живота съм същата. Разбирам се с всички хора. А когато някой не ми харесва, се дръпвам настрани или си казвам с него, каквото е нужно, и приключвам темата. Но когато нещо не ме засяга, предпочитам да не влизам в конфликт, още повече, ако хората са доста поголеми от мен. Възпитанието не ми го позволява.