Това на фотото е гледката, която е видял Мойсей от планината Небо, когато поведеният от него народ зърнал за първи път Обетованата земя – края на своя 40-г. преход и началото на една шеметна история, която кипи и до днес по тези места, без да е ясно кой - кого. Очевидно всеки край е начало и обратното също е вярно.
В случая с Мойсей: веднъж видял панорамата, която е пред очите ви, той умрял спокоен. А слизайки НАДОЛУ от планината с име на небе – колко многозначително – народът открил и плодородни равнини насред камъняка и пустините, но и една от най-ниските точки на сушата – брега на морето със също многозначното име Мъртво.
В него нищо не може да живее, но солта му щедро храни хората наоколо. В това море е трудно да се стъпи на дъното – водата сама държи човека на повърхността – не може да плува като хората. Но не може и да потъне. Метафори, метафори, но пък и реалност. Така стоят нещата в Йордания, видени от гледната точка на Мойсей...