Съвременната маска има азиатски произход. През 1910 г. китайският императорски двор възлага на малайския лекар Ву Лиен-те да проучи епидемията от пневмония (бактерия yersinia pestis), която върлувала в Монголия и Манджурия. Той потвърдил, че заразата се предава по въздуха и направил защита на лицето с няколко слоя от марля и памук, известна като „маска Ву“. Това е прототипът на сегашната N95. Предшественица на тази маска се срещат в Европа. По време на епидемиите от черната чума стана популярна ефектната „маска с клюн“, чийто изобретател е Шарл дьо Лорм (лекар на Луи XIII). Той прави маска с очила и „15-сантиметров нос, във формата на птичи клюн, пълен с парфюм и само с две дупки, по една от всяка ноздра, достатъчни, за да се дишат и пренася във въздуха ароматните билки, поставени на върха на клюна”. Тези маски не предотвратявали заразяването, но правели впечатление. Те остават един от най-популярните маски на Венецианския карнавал.
Маската изравнява всички, грозни и красиви, но и ни отличава. Disney има огромна детска колекция. Gucci, Prada и други луксозни марки предлагат дизайнерски маски за тези, които са готови да скрият лицето си, но не и богатството си. Имаше дори анонимен клиент, който поискал да носи най-скъпата маска в света. Направена е от израелския бижутер Исаак Леви от злато и 3608 диаманта за 1,5 милиона долара. Тази златна и диамантена маска има сменящ се филтър, така че не е нужно да се изхвърля след три или четири употреби.
Големият въпрос: ще живеем ли остатъка от дните си с маската в ръка? Всички консултирани специалисти (лекари, епидемиолози, производители) смятат, че така ще бъде. Никой не е в състояние да предвиди колко дълго ще продължи пандемията, въпреки че има известен консенсус, че изчезването ще бъде прогресивно, и че за дълго време ще се изисква използването на маска в определени затворени пространства - самолети, влакове и интериори с много хора. И тогава ли, без коронавируса? Е, ще бъде в добрия тон да я носим в чантата или джоба си, за всеки случай. Кашлянето без предпазна маска или кърпа се превърна в почти неприличен акт", пише Ел Паис, в превод на Йосиф Давидов от Мадрид.