- Защо? Кое беше камъчето, което обърна каруцата?

- Определено това, че на няколко човека споделих открито стратегията си. А реално можех да имам доверие само на Кари и на Анелия. В същото време знаех, че Ванко и Ганка не желаят да работят с мен, но го правят само заради взаимоотношенията си – съответно Ванко с Кари и Ганка с Анелия. Опитах се да извадя някаква логика защо ние петимата трябва да продължим да работим заедно. И как евентуално биха се развили ситуациите, до момента, до който си имаме доверие. Точно доверието обаче, ми изигра малко лоша шега.

- Кое се оказа най-трудно преодолимо за теб по време на целия ти престой на острова?

- Интересното е, че най-трудно се оказа, може би нещото, което беше най-просто – да се сетя да пия достатъчно вода. Там заради влагата и слънцето трябва да пиеш горе-долу между 4 и 6 литра вода на ден, а аз имах доста моменти, в които бях изключително дехидратиран, което нямаше как да не повлияе и на физическото ми състояние. Имах моменти, в които се чувствах много слаб, замаян. Случваха ми се даже и леки припадания. В един момент дори се бях притеснил, че е нещо по-сериозно и могат да ме извадят по медицински причини от предаването. Слава Богу, не се стигна дотам.

- Доколкото разбрах, си свалил в „Сървайвър” 12 килограма от теглото си...

- Да, 12 кг. Но аз и преди, когато съм имал периоди на постене, и не съм ял абсолютно нищо в продължение на три седмици. И до някъде знаех как ще ми се отрази, но единственото, което го правеше по-трудно в случая, бе климата, а също и комарите.

Преди да се сетя, че трябва да покривам всяка част от тялото си, дланите и ходилата ми бяха открити – и имах толкова много ухапвания, че изглеждаше така, все едно имам изгаряния втора степен. Чак на 5-6-ти ден започнах да се увивам с кърпи ръцете и краката. Единственото, което се показваше през нощта от тялото ми, беше носа – за да дишам.

- Иначе какви грешки допусна според теб и в конкретните игри, и изобщо?

- В игрите, с изключение на последната племенна, в която участвах, смятам, че се справих доста добре. Не смятам, че съм допускал някакви грешки. В крайна сметка, и в тази, в която трябваше да скачаме за обръчите, изпълних без проблем моята част. Също и още в първата игра, когато трябваше да палим огън. Въпреки физическото си състояние, мисля, че в игрите се справях доста добре.

- Ти се занимаваш с медицина, работиш като болногледач в ковид отделението на Александровска болница. Предполагам, че и това много е калило психиката ти, особено през последните две години, които бяха под знака на коронавирус пандемията, която все още е факт?

- Може да се каже, да. Това, през което преминах в болницата, ме накара малко по-бързо да порасна. Изгражда психиката, определено, защото съм бил свидетел на множество спешни ситуации. Малко тъмно звучи, но и на доста смърт. В спешни и трудни ситуации трябва да мислиш бързо и дори и да не знаеш точно какво да правиш, да направиш нещо. Всичко това, до някаква степен, помага и за физическата подготовка, за издръжливостта.

- Медицината ли е най-голямата ти цел и мечта?

- Да, мечтите са ми свързани с областта на медицината, като говоря не само за това да стана добър специалист, но също така имам и желание да стана преподавател, да работя и над научен труд.

- Имал ли си моменти, през последните две години, в които си изпитвал страх за собствения си живот заради опасния вирус?

- Истината е, че не. За себе си никога не съм се притеснявал от ковид, защото знам, че физически съм здрав, почти не боледувам и живея сам, така че няма кого да заразя, ако се разболея. А и няколко месеца, преди да започна работа в ковид отделението, бях прекарал ковид, буквално за един ден мина всичко, почти безсимптомно. След това нямах притеснения.