В този разговор тя е без сценарий и напълно автентична откъм споделени чувства и мисли. Разкрива душата си по неподозиран начин, а едно специално съвпадение с реалния й живот, ще ви накара много да се замислите за силата на случайностите.

- Ирен, твоята героиня в "Лъжите в нас" - Анастасия изглежда много силна личност, а цялата история на сериала дотук отключва много наболели за обществото ни теми…

- Когато започнахме да снимаме сериала и се запознах със сценария, си помислих – хората искат смях и зрелище, ще кажат, че пак правим драма, че те си я имат вкъщи предостатъчно… В следващия момент обаче, идва друго прозрение. Целият сериал показва, че съвременният зрител не желае нито да мисли, нито да чувства. Иска да го кара по-леко, по-отгоре. Вярно, животът е доста труден, но когато човек спре да мисли, го прави само още по-труден.

Усетих това още от самото начало – на сватбата, когато Рая (Радина Думанян, б.а.) цитира какво е любовта според Апостол Павел, отделно Сава (Орлин Павлов, б.а.) има цял разказ, в който обяснява за един човек, който бил брат и какво бил направил.. Сценарият е основан на притчата на заблудения син, който взима цялото богатство, похарчва го и се връща вкъщи, баща му го посреща, казва да заколят най-угоената овца, защото изгубеният му син се е завърнал.

Та, същата тази притча се открива във всички взаимоотношения – в тези между мен и брат ми, между сестрите Рая и Ирина, а всъщност човекът, който един вид обединява всички, това съм аз. Образът ми не е никак лесен, а и сериите се снимат разпокъсано. Всеки сам трябва да си прозре и изгради образа, който пресъздава, а зрителите да вникват в посланията.

- Има ли героинята ти Анастасия нещо общо с теб – характер, ценности, поведение?

- Тя е пълната ми противоположност. Няма общо с мен, но има общо с баба ми. В сериала аз играя по-възрастна, отколкото съм, но помня всичко, което в живота ми е разказвала баба ми, на която й се случва абсолютно същото. Взимат й една кооперация в центъра на София, изселват я, натикват я в едно мазе… това го има и при моята героиня. Анастасия не говори за майка си. В реалния живот това е за мен баба ми. Цялата тази смяна и тормоз, които по-богатите хора са имали през 1944 г., е много силно застъпена тема. Задават се въпроси, чийто отговори се разгръщат с всеки следващ епизод.

- Интересно съвпадение се е получило между реалната история на баба ти и тази, която следва героинята ти в сериала… Това изненада ли те?

- Вълнение е, защото думите, които казва моята героиня, са почти същите, които съм чувала и от моята баба преди години. Но има и още едно съвпадение – в живота аз също имам сестра, по-голяма от мен. Имам дори цяла книга, описваща взаимоотношенията ни. На практика, това, което се случва в сериала със Сава, се е случвало реално и с мен.

Луксът около фамилията, който се вижда в сериала, всъщност е естествен, наследствен. Не е като днешния лукс, който предимно се демонстрира, без истински да се притежава. Това имане днес съвсем не е онова – то даже не е лукс, а обикновено снобеене.