Един оригинален поглед към българската история, разказана за деца, но подходяща и за възрастни. История без дати и години, вдъхновена от изворите на времето. „Разказите на стария дъб. Приказки за българските владетели“ е книга, която се опитва да доближи историята до нейния изначален разказ, когато се е предавала от уста на уста. С времето този разказ на родовата памет превръща събитията в легенди, легендите – в приказки, и в края на краищата приказките стават история. Авторката Богдана Кривошиева е завършила специалност „Археология“ във Философско-историческия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“. Научните ѝ интереси и публикации са свързани с религията и културата през Античността.

В книгата си „Разказите на стария дъб“ авторката обръща поглед към българската история. Притчов и асоциативен, красив и жив, езикът ѝ следва традицията на народната приказка, за да възкреси чрез художественото слово паметта за славната история на Първото и Второто българско царство. „Много хора губят интерес към историята още от деца и основната причина за това е начинът, по който е поднесена в учебниците. Убедена съм, че дефицитът на знания се дължи именно на неразбирането на учебния материал. Ето защо реших да напиша историята ни на достъпен език с уговорката, че все пак не става въпрос за онези традиционни приказки, които започват с „Имало едно време...“. Преди всичко това са разкази за миналото, в които проговарят и самите извори. Историята на българите е стара колкото света, но е доста мътна и фрагментирана в периода преди Средновековието. Там става въпрос за съвсем друга приказка. Затова „Разказите на стария дъб“ започват от времето, когато българите влизат в полезрението на средновековните хронисти. А и самата история през Първото и Второто българско царство звучи като приказка, за разлика от по-новото време“, споделя Богдана.