Поставен през 1890 година за първи път на сцената на Марийнския театър-Санкт Петербург, до днес това заглавие е сред най-любимите на малки и големи балети. Приказката на Шарл Перо, представена чрез езика на танца, увлича с великолепната си музика, виртуозност на танца, както и с многообразието от приказни персонажи, което освен танцовото предизвикателство предлага и ярки актьорски изяви. „Спящата красавица” е балет, който се възприема от публиката с лекота, има естествен образователен характер и не на последно място акцентира върху утвърждаването на човешките ценности.

 

Чайковски, още преди да започне да пише балета „Спящата красавица”, е уговорил и работил всички танци - валс, буре, полка, марш, фарандола и т.н. - заедно с Петипа. Това е балетът, който ясно демонстрира нивото на една трупа. В него Чайковски и Петипа разработват балетния симфонизъм, няма танци, които органично да не са свързани с основното действие, всичко е подчинено на една идея, която протича от началото до края, няма нищо външно и пришито. Музиката на Чайковски е съвършена, толкова чиста и наситена с разнообразни емоции. Петипа долавя образите в музиката и ги претворява гениално в движение.