След дни ще се навършат 80 години от рождението на Людмила Живкова - принцесата на соца, дъщерята на "първия партиен и държавен ръководител" Тодор Живков, министър на културата на България, член на Политбюро на ЦК на БКП. Също след броени дни ще станат и 41 години от нейната тайнствена смърт. Тя е само финалът на поредица от загадъчни обстоятелства около нея, които ще опишем. А още по-невероятното е колко много обстоятелствата приличат на историята с Лейди Даяна.

На 12 ноември 1973 г. правителственият Мерцедес на УБО, днес НСО, който вози Людмила Живкова се движи по Околовръстния път - тогава просто и слабо натоварено трасе с по една лента в посока, се блъска с Москвич, изпреварващ камион ЗиЛ. При соца никой не би си позволил дори да си помисли да застане на пътя на такава машина, особено виждайки я отдалеч - колите се отстраняваха от асфалта и спираха край пътя, когато шофьорите зърваха отдалеч някой от малкото налични тогава немски автомобили, наричани "персонални" на 20-те най-овластени хора в държавата. Сцената твърде много напомня катастрофата, която е инсценирана, за да отстрани от битката за властта в Кремъл шефа на Беларуската компартия, устремен към оглавяването на тогавашния СССР няколко години по-късно.    

А на катастрофата с лейди Даяна автодрамата на Людмила Живкова напомня по друго обстоятелство. Дошлата да я вземе линейка от Правителствена болница се бави изключително много и допълнително застрашава живота на тежко ранената принцеса. Докато в случая с Ди това убива пострадалата, Людмила Живкова успява да преживее не само забавянето на линейката, но и мистериозната катастрофа със самия медицински автомобил. Най-зашеметяващото е, че тогава в София движението е несравнимо по-спокойно от днешното, а линейките на Правителствена - също Мерцедеси, карат останалите участници в движението да се отстраняват сами по пътя им.

Ако една катастрофа може и да е случайност, макар да изглежда невероятно на фона на онова време, то две катастрофи с принцесата на соца вече трудно могат да минат за съвпадение.
Съпругът на Живкова - Иван Славков, си спомня: "Още се чудя как оживя след катастрофата през 1973 г. Като я видях в болницата, едва я разпознах. Беше смляна като кайма. Ужас! Ударила се беше в предното стъкло на колата и имаше силно мозъчно сътресение. След това й забраниха да пътува изобщо, а тя на третия месец рипна да оправя България".