След мистериозната катастрофа, която претърпява, и след катастрофата на линейката, която я кара към болницата, както писахме вчера, принцесата на соца Людмила Живкова никога повече не е същата, бърза да отвори България към света и към духовността, да построи НДК, Монумента Знаме на мира – Камбаните край мястото на катастрофата на Околовръстното шосе, Галерията за чуждестранно изкуство, Класическата гимназия, Италианския лицей, да представи тракийското злато на света, да организира честването на 1300 г. България и още много неща. Да остави материално и духовно наследство.

Когато почива на 39 г. при неизяснени и досега обстоятелства около смъртта й в правителствената вила Калина в Бояна, тя оставя немалко наследство на двете си деца – Евгения и Тодор, което в огромната му част те даряват на фондацията, която тя е основала и която след 1989 г. с всичките си пари и културни ценности попада под незнайно чий точно фактически контрол.

Важно е първо да разкажем за последната половин година на Людмила. По спомените на дъщеря й Жени, тя обикаля трескаво света – от Индия до Мескико, Германия, Австрия и много други страни, за да представя тракийското злато, да подготвя честванията в чужбина на 1300 г. България, междувременно открива НДК и свършва още куп неща.

Така е до последния месец от живота си, когато баща й – държания глава Тодор Живков, я заставя заради тежкото й емоционално изтощение да почива с него в правителствена вила на Боровец.

Именно оттам тя взема колата си на 20 юли 1981 г. и се прибира спешно в София, след като се скарват, прибира се в къщата в Бояна на НСО – тогава УБО, в която живее, когато не иска да бъде в града.

Влиза във ваната в 2 часа по обед на 21 юли и е намерена безжизнена  4 часа по-късно. В акта за смъртта й, който наред с другите медицински светила, подписва собственият й вуйчо акад Атанас Малеев  е посочен „внезапно настъпил мозъчен кръвоизлив, и последвали тежки необратими разстройства на дишането и кръвообращението“.

Според спомените на нейната секретарка тя е дала, още преди да тръгне за Боровец, бели кърпички – знак за раздяла, на просветния министър Александър Фол и съпругата му – нейни близки приятели и съмишленици. Като е обяснила, че „злите сили”, не желаят повече тя да оглавява българската култура, откъдето идват и версиите за руската намеса заради нейното излизане от каноните на соца и комунистическите догми, което налага и на цяла България.

Дъщеря й Жени Живкова отрича като фантасмагории тези версии, включително и спомена на нейния заместник-министър в културата и близък приятел Любомир Левчев за побелелия на ръката й неин любим пръстен, което според него е доказателство, че е отровена.

Но понеже темата ни е за наследството на принцесата на соца у нас, след като в предишни епизоди разказахме за перипетиите около останалото от Грейс Кели и Даяна, нека да разкажем за него.