Автомобили и каравани с номерата на Бургас - А, и на Варна - В, никак не са рядкост покрай Бяло море в Северна Гърция в момента. Вместо притежателите им да летуват на нашето си Черно море, на чието крайбрежие живеят. Диагнозата е ясна и тя никак не е добра за родните курорти, за "Бургас, морето и неговите трудови хора".

Същите тези трудови хора са готови да чакат по час - час и половина на пека на границата, все така тясна и недооправена, за да подпомогнат с парите си все намиращата се в криза гръцка икономика, вместо бележещата особен възход в момента, поне по думите на ресорния министър Нинова, българска икономика.

Има си и някои съществени причини. Почивката в Гърция, дори на прословутите с мнозинството от български туристи и собственици на апартаменти курорти досами нашата граница, предлага:

достатъчно просторни плажове за всички,

спокойствие, вместо музикален бийт, който денонощно кара стомаха да пулсира, сякаш прави бързи серии коремни преси,

вкусна храна на по-добри цени от нашите, която особено в морската си част е абсолютно несравнима по качество с предлагането в ресторантите на родния бряг (ние и риба вече на практика нямаме).

Липсва трескавата подготовка за излизане с тежък сценичен грим и токчета като кокили за дамите и изискването за плътно татуирани бицепси на господата - две неща, без които появата на вечеря в български курорт изглежда като тотално фиаско.

"Гърците са го измислили", както гласеше една лятна реклама от минал сезон.

Въпросът е защо българите не сме го измислили, като е толкова близко до акъла?

Миналото лято, заради бума на ковид и рестрикциите в Гърция, родните курорти получиха глътка въздух и поток жадни да видят промяна родни туристи. Пределно е ясно, че по-добри и по-платежоспособни туристи от българите не сме имали, нямаме и никога няма да имаме.

Какво обаче сториха, за да задържат нашите хора? Нищо, даже като че напук вдигнаха цените с 20-30%. И с още толкова за този сезон. Без да променят каквото и да било. В духа на добре известния стар виц от соца, изразяващ цялата концепция на Балкантурист от онова време: "ако мине".

Ами, не минава.

Трябва повече уважение към туриста, особено българския, който плаща за настаняване в роден хотел пъти повече от все по-бедните чужденци, които идват да отдъхват у нас. Трябва повече уважение и към продукта, който му се предлага. Трябва с цената да се вдига и качеството, и нивото на обслужване, и разнообразието да се разширява. Трябва промяна, но също като в държавата, промяна няма.

А иначе стига дори една 7-километрова опашка на автомагистрала Тракия по пътя към Бургас, за да откаже от всяка идея за море у дома и най-търпеливия патриот.