Когато някой се роди в 7-стайния парижки апартамент на богато фабрикантско семейство, често презадоволеността се превръща в желание за непрестанен бунт – точно това определя и цялата съдба на Брижит Бардо. Още от малка тя се противи на баща си заради прекаленото глезене, на което подлага нея и сестра й и стриктното му придържане към католическите канони във всичко, както и на непрекъснато контролиращата си майка. Освен телесни наказания, те карат момичетата си да им говорят „на Ви” дори у дома. Тя е против каквото и да било, получено от тях, включително тъмно кестенявата си коса и затова се превръща в иконична блондинка, когато вече сама може да решава.

Вижте цялата галерия ТУК

 
Единственото й спасение в началото на тийнейджърството е балетът. Тя непрекъснато танцува вкъщи под съпровода на грамофона – фонографа на семейството, едва издържа през 1949 г., малко преди да е навършила 15, да бъде записана в парижката консерватория в танцовия клас на Борис Князев.
Същата година тя прави първата си революция – на скандално ниска за онова време възраст, става манекенка, при това е висока само 166 см. Само половин година след старта на тази своя кариера, при това точно в Деня на жената – 8 март 1950 г., изгрява на корицата на списание Ел.

Не минава много време и на Брижит е предложена нейната първа роля. Кастингът за филма Les Lauriers я среща с мъж, който ще стане не само неин любовник, но също така и режисьорът, който години по-късно ще я направи световен секссимвол на киното – Роже Вадим.
Едва понесли „срама” от своите едробуржоазни приятели заради манекенската й работа, родителите на Бардо се опитват да я спрат да става актриса и да я разделят от Роже, като я изпратят да учи в Англия. Брижит обаче е непреклонна и успява да се наложи над фамилията. Поема само едно обещание – да не се жени за режисьора. Тя го изпънява, докато не е навършила 18 и няма правото сама да решава съдбата си. Но веднъж минал рождения ден на пълнолетието, веднага го прави, а междувременно за втори път попада на корицата на Ел.
Двамата са щастливи в началото, но бракът им е прекратен официално през 1957 г., след като през 1956 г. Роже снима в нейна чест филма И Бог създаде жената, който я прави световна звезда. На снимачния терен тя среща Жан Луи Трентинян, който е втората й голяма любов.
Въпреки развода, двамата остават приятели, като дори работят заедно като във филма Crazy For Love, за който Брижит взема хонорар от 200 000 франка, днес $5 200.
Без да е призната за голяма актриса, тя вече е известна красавица и дори снима първата си холивудска продукция, редом със самия мъжки секссимвол на епохата Кърк Дъглас - Act of Love.