Докато смесената историческа комисия направи нещо като формулировка, която да подели цар Самуил - роден в София, че бил управлявал държава, която според повечето историци била България, ама пък била с център в земите на РСМ, комшиите нагло окрадоха шопската салата и даже си направиха националната туристическа реклама с нея.

 

Шопската също е от София, особено в последния си вариант - с настърганото сирене отгоре, което точно преди 51 години я доукрасява по идея на главния готвач на тогавашния гранд-хотел София, сега Интерконтинентал на жълтите павета, на опашката на коня, в самото сърце на българската столица.

Идеолог на въвеждането й в рецептурниците на Балкантурист още през 50-те години е бащата на Райна Кабаиванска, който управлява тогава туристическия монополист. През 70-те е не само доразработена, но и е институционализирана, включително влиза в официалната готварска книга на българската национална кухня. Нещо, което не би било лошо да съберем и днес.

 

Най-лошото е, че никак не се сещаме да правим туризъм и милиони евро от шопската салата. Да я запазим като марка, да организираме курсове по направата й, та така да помогнем и на почти умрялото зеленчукопроизводство в тази наша държава, където всички агромилиарди отиват, за да си купуват зърнарите мерцедеси и бентлита - последно Промяната им наля над 3,5 млрд. лв. за половин година.

А шопската салата - под същото това име, се радва на широка популярност от Варшава до Пиран и Порторож и от Братислава до Загреб, фигурира най-отгоре в доста менюта от престижни ресторанти, през летищни барове до пунктовете за хапване по бензиностациите в ред страни.

Виновни сме си, че не си пазим съкровищата, понеже не разбираме, че са съкровища. Кой ни е крив тогава, че ни ги крадат - от историята до салатата. Пък ни е си ходим бедни. А, казват - скоро и гладни.


Борис Ангелов