Деян Каменов или Дидо от D2, както го познават всички, спечели "Фермата" през 2018 г. и сбъдна дългогодишна своя мечта за собствено студио. Четири години по-късно "Фермата" отново е в центъра на събитията за него, защото той прекрачи за втори път прага на най-популярното стопанство у нас. Този път обаче, не стигна до финала.

Това, което му се случи сега обаче, Дидо няма да забрави никога през живота си. Емоцията е буквално разтърсваща за него и достатъчно изненадваща, за да няма как да бъде подготвен за нея.

- Дидо, ти прекрачи прага на „Фермата“ за втори път. Какво се промени сега за теб, по-лесно ли ти беше или напротив?

- Първият път, когато влязох във „Фермата“, бях доста голям лигльо и първите ми десетина дни там бяха страхотен стрес. Това, че ходя в планината два или три пъти в месеца на палатка, съвсем не ме беше подготвило за това, което ми се случи. Периодът ми на адаптация не беше никак, ама никак приятен – къпането навън, споделянето на една тоалетна с още 20 човека… В един момент тези неща просто избледняват, за сметка на отношенията с хората и задачите, които трябва да се свършат.

Вторият път, честно казано, знаех, че се мятам в дълбокото и условията ще са сурови и тегави, но просто нямах представа колко. Беше доста сурово спането под навесите. Първите нощи беше трудно.

Отвъд това имаше много задачи и много работа. За разлика от първия път обаче, сега в отношенията си с хората бях много по-спокоен, търпелив, щастлив, липсваха всякакви интриги и сплетни. Нямаше толкова много дразнители. На моменти някои ситуации с участници ме напрягаха, но като цяло хората вътре бяха подбрани доста добре. Имахме желанието да се сработваме, да си прощаваме един на друг и да бъдем отбор, въпреки всички различия.

- Ако правилно те разбирам – ако се определяш като „лигльо“ в първото си участие, то сега думата трябва да е различна? Или не?

- Първото ми участие определено изигра роля за мен от гледна точка на това да вляза подготвен и кален втория път. Освен това предишния път стоях цели три месеца в стопанството, а това много сериозно калява. Въпреки това още при влизането си във „Фермата“ сега останах силно изненадан от факта, че трябва известно време да живеем с много малко храна. Иначе условията не ме изненадаха, просто беше по-бързо и динамично всичко.

- Във финалния дуел, след който напусна „Фермата“, ти получи много сериозен удар.

- Да, така е, но вече се възстановявам. Имах проблеми с разтежение на межуребрени мускули, натъртени ребра и травма на пръст, за която разбрах чак след битката. Изпитах силна болка, когато се разтегнах при поставянето на пъновете, а не след падането от количката. Но си казах, че тази битка ще я взема, каквото и да стане, независимо как се чувствам. И я взех. Исках да видя за какво и доколко ще ми стигнат силите, още повече срещу един толкова подготвен физически човек. Раздадох се.

- Значи си изпълнил план-програмата?

- Ами, честно казано, се изложих в частта с въжето и оплитането по абсолютно непонятни за мен причини. Понякога обаче, след 20 дни в такива условия, не си даваш сметка до каква степен се редуцират възможностите ти. Но след нещо подобно излизаш със сигурност по-силен, отколкото си влязъл.

- Когато спечели „Фермата“ при първото си участие, ми сподели, че ще сбъднеш мечтата си с голямата награда. А сега имаше ли нова мечта за сбъдване, в случай че повториш успеха?

- Честно казано, не съм си помислял и за секунда, че мога да спечеля с тази група хора, които влизат за втори път във „Фермата“. По-скоро исках да бъда там за лично удоволствие, пречистване и за да си дам малко почивка след тези две години на пандемия и всеобщо сдухване на хора, които само внимават до кого ще се докоснат, къде ще отидат.

Аз съм много свободолюбив и тези неща със затварянето изключително ме дразнеха. Мога да кажа, че „Фермата“ беше моят антидот! Хубавото нещо, което исках да ми се случи в този момент бе да се откъсна от всякакви комуникации - телефони и телевизори... Исках да се къпя във вода навън, да съм на слънце по цял ден, защото това изключително много ме зарежда. И наистина си тръгнах от „Фермата“ много зареден.

- Как те посрещнаха близките ти – съпругата ти Юлия, децата?

- Тя беше много щастлива, че се прибирам. Но ще ти споделя нещо друго. Мислех си, че вече съм на години, в които няма как да се разклатя емоционално до такава степен. Но в момента, в който се прибрах, и видях Юлия, а след това и малкия ми син, направих следното – паднах на колене и започнах да плача. Прегърнах сина си и не се отделих от него четири дни. Не очаквах, че ще се чувствам по този начин, наистина. Във „Фермата“ ги има високия адреналин, емоциите и не знаеш как ще се чувстваш навън, докато не излезеш. В стопанството всяка вечер си пеех една песничка, която пея на сина си, за да го приспивам. Когато го видях, усещането беше неописуемо.

- Може би ти е била нужна втора „Ферма“, за да разбереш степента на силата на връзката ви?

- Това, което се случи сега, наистина ме разтърси из основи. Не очаквах, че ще се почувствам по този начин. След първото ми участие във „Фермата“, малкият ми син не беше още роден. Тогава се радвах много на големия ми син, който е от първия брак на Юлия.

- Изненада ли те нещо в отношението между хората в стопанството?

- Отношенията между хората във „Фермата“ бяха точна извадка на това, което се случва и навън – и от хубавата, и от лошата страна. Но ще кажа, че фермера, когото избрах, когато отпаднах – Серафим, за мен е един от най-яките, топли и успокояващи хора. Той е като мехлем за всякакви човешки глупости, издребняване и изглупяване.

- Значи за него ще стискаш палци да стигне до финал?

- Да. А от жените определено изпитвам симпатия към Веселка, Нина и Лили, както и към всички от нашия отбор. При мъжете чувството за принадлежност към отбор и за това, че правим нещо заедно, надделяваше. Често споделяхме несгодите, което сплотява много. Определено към Финци, Чавдар и Яни имам най-големи симпатии.

- А дали сте си говорили с Юлето да се пробва и тя да участва в следващия сезон на „Фермата“?

- Всъщност да, обсъждахме го. Тя каза, че определено съм се изчерпал за тези два сезона и няма какво повече да покажа. А аз й отговорих, че в мое лице вече си има готов личен треньор, който да я подготви. Но колкото до суровите условия вътре, тя каза, че най-вероятно ще издържи точно един ден, преди да каже: „Изведете ме! Искам баня, огледало в цял ръст и ако може няколко чифта дрехи за преобличане“. Затова смятам, че тя по-скоро няма шанс да влезе вътре, но животът е непредсказуем и ако се случи, ще се забавлявам от сърце.

- Може би като прочете какво сме си говорили сега, ще се реши…

- (смее се) Ами надявам се, да се вдъхнови и да го направи на инат срещу мен. И в двата случая резултатът ще е зверско забавление за мен.