Няма по-тъп и по-неграмотен превод на филмово заглавие по света и у нас. Triangle of Sadness, както още в началото на историята става ясно, е триъгълникът, който се оформя от бръчките на интелигентност в средата на лицето и от веждите ни. Освен в заглавието, и в целия филм няма нищо идиотско. Малко прекалено е само повръщането на яхтата, но пък е много смешно. Всъщност е доста умен текстът, а монолозите на Уди Харелсън даже ще се сторят скандални и политически некоректни на немалко наши талибани. Казвам го като човек, който е гледал всичко това на прожекция от 8.30 ч. сутринта в прекрасен и много слънчев майски ден.