„Черните пантери на Втората световна война“ е нов документален филм с дебют на 12 ноември от 22:00 часа по Viasat History, който ще ни покаже 761-ви танков батальон, известен като „Черните пантери“. Тe трябвало да се борят с врага не само в чужбина, но и у дома; в Америка, където преминават обучението си в ерата на сегрегацията, борбата им е да бъдат чути сред морето от бели генерали, по чието време изглежда нацистките военнопленници имат повече права от тях. Чрез драматична реконструкция и интервюта с ветерани и техните семейства, този филм разказва невероятната скрита история на смелите мъже, сражавали се в този малко известен танков батальон. „Черните пантери“ постоянно трябва да се доказват като достойни за признание и прокарват африканското си културно наследство. Вдъхновяващото им мото – ‘Винаги готови за бой’ – е рожба на твърда решимост да покажат на какво е способен един афроамериканец, ако му се даде възможност. Били го чакали толкова дълго! Обучавали „пантерите“ усилено в продължение на две години, но висшето ръководство на американската армия не възнамерявало да ги праща на война. През 1944 г., събитията в Нормандия ги принуждават радикално да преосмислят позицията си. При десанта около 23,000 пехотинци на съюзниците са хвърлени на северния бряг на Франция, а 150,000 връхлитат плажовете на Нормандия. Жертвите са много тежки.

Почти 10,000 войници на Съюзниците са убити или ранени само в деня на десанта. Пред лицето на грозящата опасност да остане без хора, генерал Джордж Патън трябва да набави нови екипи за фронта. Така в август 1944 г. „черните пантери“ се качват на кораб за Европа, където се сблъскват с нещо много различно. В Европа „пантерите“ отново трябва да се докажат. Възможността възниква през октомври 1944 г. при първия контакт с германските сили при Vic-sur-Seille, а след това край малко селище на име Morville-lès-Vic. При боя има много жертви, но смелостта и издръжливостта на „пантерите“ е забелязана. Междувременно, германците се опитват да ги обезкуражат с радио предавания, в които казват: „Това е война на белите. Защо сте тук? Това не е ваша битка.“ Тази пропаганда предизвиква обратен ефект, тъй като афро-американските войници са още по-мотивирани да се докажат, така че хората наоколо да признаят тяхната решимост и патриотизъм – те се бият и за себе си. В крайна сметка, 761-ви танков батальон получава шанс да се изяви по време на известната Битка за Булж. Пантерите са ключът към спирането на последния опит на нацистите да изтласкат съюзниците от континентална Европа. Със заслугите си в една от най-кръвопролитните битки с участие на американски войници във Втората световна война, пантерите продължават нататък. До март 1945 г. те са вече на границата на Германия и в хода на шест-месечни боеве рамо до рамо с белокожи войници, завземат Европа и остават в историята.