Живот като затрогващ филм има убитата кинозвезда на бг киното от 70-те години Виолета Донева. Началото е повече от ужасяващо – баща й, когото не помни е царски офицер и е разстрелян от Народния съд, когато тя е само на годинка и половина. Месеци по-късно майка й е прибрана от „народната власт” и 8 месеца е в неизвестност. Грижата за бебето Виолета е оставена на бабата, която получава срок от 12 часа да напусне семейния апартамент в най-баровската махала на София край Докторската градина. Двете са на произвола на съдбата. Приютява ги в мазето си един адвокат.

По онова време съдействие на майка и дъщеря на „врагове на народа” е равносилно на помощ за евреи при предишния пронацистки режим. Докато бабата и внучката се крият в подземието, чичо Борис, който ги е приютил им урежда като адвокат свиждане с майката, която е зад решетките в Централния софийски затвор. По-късно майката е освободена, но е оставена без доходи, а бабата умира от рак. Чичо Борис носи на нещастните си „квартирантки” храна в кутия от обувки.

Когато времената на репресии омекват, все пак майката се класира в това, което сега е НАТФИЗ и започва с обиколките на провинциалните театри, където работи. Заплащането е повече от оскъдно – чай, сирене и хляб е менютото на бедните богати момичета. Но Виолета става отличничка на гимназията в Кюстендил, после се записва Театралната академия. Там среща и се жени за режисьора Людмил Стайков, като става и звездата на дебютния му филм от 1972 г. Обич, в който си партнира със Стефан Данаилов, Невена Коканова и другите суперзвезди на тогавашното ни кино. Лентата й донася награди в Москва, Париж, Златната роза във Варна. Заради антифашистката нишка, Стайков и Донева са харесани във Франция и са пратени на специализация там през 1974 г. В Париж се запознават с други леви интелектуалци като Ив Монтан и Марина Влади, която пък включва след брака си и самия руски бард Висоцки в компанията им.

Когато се връща в България, семейната двойка прави не само сина си Иво – днес и той е режисьор, но и филма Допълнение в закона за защита на държавата по сценарий на навършилия преди дни 100 г. Анжел Вагенщайн. Отново фурор. По-късно пътищата на творците се разделят, Виолета се жени за спортист. А Стайков прави суперпродукциите си Хан Аспарух и Време разделно по покойния от дни Антон Дончев, което му донася депутатско място и издигане до кандидат-член на ЦК на БКП.

Донева все по-малко е снимана в киното през 80-те, после то де факто спира през 90-те. Но тя играе на сцената чак до началото на миналото десетилетие, като дори стига до директор на Театър Възраждане, въпреки че театралната публика я познава главно от роли във Военния театър.