На островите Галапагос земна чинка, която обикновено се храни с малки и меки семена, е принудена по време на суша да яде по-твърди и големи семена.

В рамките на няколко поколения птиците развиват по-голям, но по-къс клюн, който е по-подходящ за разчупване на големи семена.

Земната чинка е един от поне 15-те вида Галапагоски чинки, произхождащи от общ прародител, който е долетял в един съдбовен ден преди около 2 милиона години, вероятно отклонен от курса от Южна или Централна Америка.

Друга чинка използва клонки или бодли на кактуси, за да изтръгва и да похапва насекоми, а друга, наречена вампирскиа чинка, е развила особено остър клюн, който й позволява да кълве морски птици и да се храни с кръвта им.

"Няколко вида, произлезли от един прародител, са се размножили, така че сега има много видове. И всички те правят различни неща", казва Долф Шлутер, професор по зоология в Университета на Британска Колумбия в Канада, който започва да изучава пернатите в края на 70-те години на миналия век.

"В по-голямата си част те използват околната среда по различни начини. Има големи и малки клюнове. Има остри и тъпи клюнове. "

Шведската кралска академия на науките присъжда на Шлутер престижната награда "Крафурд" за работата му върху механиката на еволюцията, която променя из основи разбирането ни за това как се разклонява дървото на живота. Наградата се смята за допълнение към Нобеловата награда, а за някои лауреати и за неин предшественик.

 
Инструктивна роля

Със своята изолираност и богато биоразнообразие островите Галапагос отдавна служат като жива лаборатория за опознаване на еволюцията, а пернатите са изиграли важна роля в историята на живота на нашата планета.

Тези видове птици, както и други животни на островите, вдъхновяват теорията на Чарлз Дарвин за еволюцията и 150 години по-късно позволяват на Шлутер да докаже, че теориите на Дарвин за естествения подбор са верни на практика.

За Дарвин еволюцията е до голяма степен мисловен експеримент, вдъхновен от видяното в природата, но работата на Шлутер в полеви условия и в лаборатория разкрива и доразвива екологичните механизми, които стимулират създаването на нови видове.

На Галапагоските острови Шлутер установява, че когато два вида пернати съжителстват на един и същи остров, разликите в размера и формата на клюна са по-драстични, отколкото когато същите два вида се срещат поотделно на различни острови.

За Шлутер този феномен е сигнал, че конкурентното взаимодействие между птиците е механизъм, който води до формирането на нови видове.

"Особено ме интересуваше . . . как конкурентното взаимодействие - съревнованието за храна - ги е накарало да станат много по-различни, отколкото иначе биха били", казва Шлутер. "И това изглежда е общото обяснение за разнообразието на формите. "

Това откритие противоречи на възприетата по онова време мъдрост, че нов вид не би могъл да възникне, ако съществуващата популация все още е в контакт и обменя гени.

 Преди наблюденията на Шлутер върху галапагоските финки еволюционните биолози смятат, че новите видове възникват предимно чрез изолация - когато една популация се отделя географски от друга и поради тази изолация натрупва генетични промени чрез случайни мутации.

"Еволюционните биолози бяха много по-фокусирани и се интересуваха от генетичния механизъм. Те пропускат да разберат какво се случва в природата", казва Керстин Йоханесон, професор по морска екология в Университета в Гьотеборг, Швеция, и член на Шведската кралска академия на науките.

 Източник: CNN