Слава представя ексклузивно първите глави на влязлата за печат книга Ружа Игнатова - измамница или жертва на нейния пиар лорд Евгени Минчев, който е и дългогодишен изповедник на изчезналата яко дим криптокралица и милиардерка, издирвана от спецслужбите на САЩ и други държави, включително и нашите по цял свят. Човекът, създал медийния образ на легендата, проговаря с пикантни разкази за томчето на издателство Ние жените, което ще бъде на пазара в средата на март.

Лондон. Имперски бал. Празнуване с принцеси!

Често сядахме в Ла капанина, персоналът я познаваше, знаеше какво поръчва, как да се държи, стойката и беше завидна и до днес нямам спомен дали някоя българска бизнесдама може да се премери с нея. В ресторанта тя не се церемони да ме попита какво мога да и предложа в Лондон. Много неща. Както и аз, така и тя никак не беше заинтересувана от музеи, галерии и туристически атракции. Заведох я на Имперския бал, като я поставих на масата на три принцеси а именно- домакинът на бала принцеса Лобанов- Ростовски, принцеса Олга Романова и принцеса Катарина Югославска- племеница на принц Филип и внучка на югославския крал Караджорджевич.

Бях наредил масата така, че Ружа да седи между най-важните хора, името и бе отпечатано на табелка, в която всички се взираха повече от 45 минути, защото тя закъсня. Баловете от този вид дават възможност да си Fashionable late като преди вечерята има welcome drink, гостите разменят погледи, комплименти, по някоя дума или просто коментират нещо актуално. Стомахът ми се сви, защото гарантирах за нейното присъствие, за нейното реноме и всичко, което се очакваше от мен. Още повече- бях и продължавам да съм в организационния комитет на този бал, свързан латентно с кралското семейство. По време на речта на тогавашният председател на бала, вратата- изключително тежка и шумна, се отвори с определен трясък и Ружа влезе помпозна и забележителна.

Излишно е да казвам, че всички се обърнаха, с тиха възмута я изгледаха и продължиха да слушат речта, която впрочем винаги звучи една и съща. Бизнесдамата тропна току що купената си чанта обсипана с изкуствени рози от Долче и Габана и ми намигна. Прихнах в шепите си а добронамерените ми аристократични приятелки показаха с поглед, че нищо кой знае какво не се е случило. Ружа блестеше, нейната матова кожа се комбинираше чудесно с червилото, парфюмът и заглушаваше дори кралският оркестър, част от който щеше да свири на танците след вечерята. Сигурно заради лошият ми английски, бяха поставили върху менюто и оранжева точка, която посочва, че е веган.

Да смениш храна, предвидена за близо 350 души е нечуван ангажимент за персонала, но от чантата с розички отнякъде се измъкнаха мисля, 100 паунда, които промениха ситуацията. Ружа обичаше да си похапва в онези времена, което беше една от темите, които не се свенях да откривам пред нея. О, да, казваше ми тя, кажи на сервитьора да донесе сандвича със сьомга не с бял а с черен хляб. Това се случи във фамозния Brown’s hotel в Лондон а келнерът леко се подсмихна, без да нарушава британското благоприличие. По време на бала, който описвам, Ружа не се съобрази с нито едно слово, танц или разговор, които не я задържаха трайно ако искаше да пуши. Благотворителното събитие се провеждаше в Landmark hotel в британската столица и по това време можеше да се пуши само навън.

Ружа захапа цигарата или пуретата си още във фоайето, което не само че предизвика дискретен вой но и ни последва потеря от портиери за да „намекнат“, че „дамата не може да пали цигарата си тук“. Тя мяташе новозакупената си чантичка /на тогавашни цени над 2500 паунда/ и се спря точно пред величествения навес на хотела. Но госпожо, господине, чудеха се към кого да се обърнат портиерите, не може да пушите под навеса. Обърнете внимание кланяха се те, на златистите табелки на тротоара извън които може да пушите. Ружа имаше един театрален маниер, който използваше с много грация- тръскаше глава и съответно рамо в обратна посока на този, който и досаждаше.

После поглеждаше с наивни очи и питаше- „на мен ли говорите, разбира се, че няма да пуша тук“, след като цигарата отдавна беше стигнала до фас. 20 паунда отидоха в посока на един от портиерите и той не спря да очаква после всяко нейно излизане. Не мога да кажа кой точно принц, но той настъпи по пиянско невнимание дългия шлейф на българката, като разля и чашата си с бяло вино. Дълго търсихме карфица или безопасна игла за да спасим дрехата. Ружа вдигаше наздравици напук на всички наоколо, които са приели за правило, че едно чукване с чашата за вечерта е достатъчно. Ако ме питате – Ружа Игнатова си беше пич. Образована, добронамерена, с определен опит, пред които  качества хората омекваха.
 

Следва продължение...