Нов доклад за качеството на въздуха в световен мащаб илюстрира нарастващата разлика между жителите на по-богатите градове и тези в развиващите се и най-слабо развитите страни през последната година.

Докладът е публикуван от швейцарската компания IQAir, специализирана в областта на технологиите за защита от замърсители на въздуха, разработване на продукти за мониторинг на качеството на въздуха и почистване на въздуха. В годишното проучване са използвани 30 000 сензора на наземно ниво в повече от 7000 града в над 130 държави по света.

Изследователите измериха концентрацията на фини прахови частици с диаметър до 2,5 микрона, известни като PM2,5, които се считат за един от най-опасните замърсители, тъй като могат да попаднат в кръвообращението. За съставянето на класацията в доклада данните са осреднени за годината и претеглени по население на страната или града.

Индийският Ню Делхи и иракският Багдад са сред трите най-замърсени столици, в които замърсяването е около 18 пъти по-високо от препоръките на Световната здравна организация (СЗО). Нджамена, столицата на африканската държава Чад, която няма излаз на море и е една от най-бедните страни в света, е най-замърсената, като измества Ню Делхи, който я държеше дълги години преди това. В доклада се посочва, че основната причина за рязкото повишаване на концентрацията на ФПЧ2,5 в града са силните прашни бури от пустинята Сахара.

Индийците дишат токсичен въздух

Тревожно е, че 39 от 50-те най-замърсени града в света се намират в Индия, която е на осмо място в списъка след Чад, Ирак, Пакистан, Бахрейн, Бангладеш, Буркина Фасо и Кувейт.

Една от показателните класации, които IQAir използва, е индексът за качество на въздуха (AQI) - метод, използван от правителствените агенции за измерване и прогнозиране на местните нива на замърсяване на въздуха. Уебсайтът на IQAir предоставя възможност за проследяване в реално време на AQI в множество градове, като в Индия множество населени места постоянно показват AQI над 160. Според общоприетите критерии стойности над 150 се считат за "нездравословни".

В сравнение с това критериите на Индия са ужасно ниски. Индийската система за прогнозиране и изследване на качеството на въздуха и времето (SAFAR), която измерва нивото на замърсяване на въздуха в страната за Федералното министерство на науките за Земята, счита всяко показание на AQI между 101 и 200 за умерено, което противоречи на световните стандарти.

Докладът на IQAir разкрива нарастващите проблеми със замърсяването в Индия. Към 2021 г. 12 от 15-те най-замърсени града в Централна и Южна Азия са в Индия. Бхивади в северния щат Харяна е най-замърсеният град в страната. За да се влошат още повече нещата, в 60 % от градовете в Индия, включени в доклада, са регистрирани нива на токсичен въздух, които са над седем пъти по-високи от нормите на СЗО.

Други големи замърсители в Азия

Столицата на Виетнам Ханой отчита второто най-лошо качество на въздуха сред столиците в Югоизточна Азия и е класирана на 18-о място в света. Влошаването на качеството на въздуха в Ханой се дължи на непланираното разширяване на промишлеността в страната, която е една от най-бързо развиващите се икономики в региона. Растежът на Виетнам от 8,02 % през миналата година отразява действията на няколко мултинационални компании, които преместват азиатската си база от икономическата сила - Китай.

В годишния списък фигурират и няколко града от страните от Близкия изток, за които е известно, че произвеждат огромни количества парникови газове. Абу Даби, Рияд и Доха - столиците съответно на ОАЕ, Саудитска Арабия и Катар - отчитат значително влошаване на качеството на въздуха през миналата година и се нареждат сред 20-те най-замърсени столици в света.

 Неравенството в богатството се усеща във въздуха

Според оценки на СЗО около 99% от населението на света е изправено пред опасност за здравето си заради дишането на въздух с лошо качество. Въпреки това, както се вижда от графиките в доклада на IQAir, по-богатите и развити страни страдат от тази тенденция в по-малка степен, тъй като спазват по-строги норми на СЗО и все повече използват възобновяеми източници и чиста енергия. Единствените места, които се справят с нормите на СЗО за чист въздух, са тези с рядко население, ниска индустриализация на глава от населението и лесен достъп до възобновяема енергия като вятърна и слънчева. Сред тях са Австралия, Нова Зеландия, Естония и Финландия, както и отвъдморски територии като американския Гуам, британските Бермуди и Френска Полинезия.

Данните на СЗО сочат, че лошото качество на въздуха води до седем милиона предотвратими смъртни случая годишно, а Световната банка посочва, че икономическите разходи възлизат на 8 трилиона щатски долара, което е повече от 6,1 % от световния годишен брутен вътрешен продукт (БВП).

Впечатляващият обрат в Китай

Китай е най-големият пример за успех в борбата със замърсяването на въздуха. През последните седем години най-голямата икономика в Азия последователно се бори със замърсяващите производства, като се фокусира върху възобновяемата енергия и електрическите превозни средства. Затворите на Covid-19 доведоха и до намаляване на икономическата активност, което от своя страна намали замърсяването на въздуха.

"През 2023 г. предстои да видим дали Китай ще успее да намали допълнително замърсяването на въздуха, или натискът от повишената икономическа активност ще доведе до стагнация или до увеличаване на замърсяването на въздуха", заяви Франк Хамес, главен изпълнителен директор на IQAir.

Индия се бори с безпрецедентни проблеми

Индия се бори с безпрецедентни проблеми, свързани със замърсяването на околната среда, заради токсичните емисии от топлоелектрическите централи, работещи с въглища, замърсяването от автомобилите, промишлените емисии и изгарянето на дърва и мръсни горива за готвене и отопление. Последните два проблема са характерни за една развиваща се страна. Според различни оценки над един милион смъртни случая в Индия се дължат на замърсяването на въздуха всяка година, включително съпътстващи опасности за здравето като респираторни и сърдечносъдови заболявания.

Индийското правителство, ръководено от министър-председателя Нарендра Моди, е напълно наясно с тревожните отрицателни последици от замърсяването на въздуха. През януари 2019 г. беше стартирана Националната програма за чист въздух (НПКВ) като водеща програма за подобряване на качеството на въздуха в 122 (по-късно разширена до 131) града в страната. В доклада се прави оценка на научната, законодателната, финансовата и институционалната рамка на 102 публично достъпни плана за действие за чист въздух, представени в рамките на НКАВ. Нейната първоначална основна цел беше намаляване на концентрацията на PM2,5 в тези градове с поне 20 % до 2024 г.

Въпреки че програмата има за цел да разшири националната мрежа за мониторинг на качеството на въздуха, най-големите пречки са липсата на обществена осведоменост и надеждни данни поради редица технически и логистични предизвикателства. Правителството също така не успява да предприеме наказателни мерки срещу замърсяващите производства, което е съчетано с недостиг на средства.

Отпускането на 91,17 млн. долара - с 64 % повече от миналата година - за НСЗП във федералния бюджет за тази година изглежда е твърде малко и твърде късно, тъй като целта за нулеви нетни емисии на парникови газове до 2070 г. е далеч зад тази на няколко други държави.

Индия има остра нужда от мащабни технологични инвестиции и изграждане на капацитет, чието отсъствие се забелязва. Освен това индийското правителство все още не е демонстрирало решителна политическа воля да превърне NCAP в свой приоритет.

Миналата година целта на NCAP за концентрацията на прахови частици в градовете, за които се отнася, беше намалена с 40%, а крайният срок - удължен до 2025-26 г. Но дори и това не е достатъчно. Анумита Ройчоудхури, изпълнителен директор на отдел "Изследвания и застъпничество" в Центъра за наука и околна среда, организация с нестопанска цел, базирана в Ню Делхи, с право посочва:

"Беше погрешно да се прави разграничение между градове, обхванати от NCAP, и градове, които не са обхванати от NCAP. Когато анализираме данните за всички градове, за които има данни за качеството на въздуха, всъщност днес не разполагаме с данни за много градове в Индия. Установяваме, че има много малка разлика в нивата на замърсяване между NCAP и не-NCAP градовете, което всъщност извежда на преден план факта, че замърсяването на въздуха е национална криза и трябва да погледнем много по-широко на този проблем. Това, което установихме, е също така, че ако се сравнят градовете от NCAP и тези, които не са от NCAP, то нивата, които имат, почти и в двата случая, особено в северна Индия, изискват цел за намаляване на замърсяването с около 50 % или повече, за да могат да покрият стандартите за качество на въздуха."

На четвъртата годишнина на NCAP беше публикуван доклад, който показва, че повечето градове изостават от поставените цели. Установено е, че само 49 от 131 града са подобрили качеството на въздуха, а от тях само 38 са постигнали целите си за намаляване на замърсяването през 2022 г. В други градове положението само се е влошило.

Индийските експерти постоянно посочват китайския модел като пример за подражание. Сравненията обаче едва ли са уместни, тъй като бюджетът на Индия за борба със замърсяването е с порядък по-малък от този на Китай. Например, само през 2018 г. за борба със замърсяването в района на Пекин са отпуснати изумителните 120 млрд. долара. Освен това демократичните ценности и неправилно подредените приоритети на Индия нямат еднопосочната отдаденост на еднопартийния комунистически режим на Китай. Пекин започна да разглежда кризата през 2012 г. и разгърна петгодишен план и цел за намаляване на замърсяването с 25 %. Обратно, в Индия липсва както "политика отгоре надолу, така и готовност отдолу нагоре" и тя страда от увеличаваща се разлика между целите и постиженията. Като цяло Индия е далеч от намирането на устойчиви решения за намаляване на тежестта и за оставяне след себе си на една по-чиста и по-безопасна планета.