В продължение на много години германските жени са възприемани като пасивни свидетели на ужасяващите престъпления, извършвани от нацистите. Оказва се, обаче, че много от тях са били активни участнички и са били поне толкова брутални, колкото заобикалящите ги мъже. „Жени под знамето на Хитлер“, нова документална премиера в две части на 8 април, събота, от 22:00 часа по Viasat History - разкрива истината за някои от жените на Третия райх с най-зловеща репутация. Ето някои от тях. Когато през 1933 г. Хитлер се издига на власт, съвсем не само мъже, а и много жени се присъединяват към „Хитлеровата младеж“. Дори има девическо подразделение, наречено BDM. В него членуват над 200 000 момичета. Нацистите на позволяват жени да заемат отговорни позиции и ограничават възможностите им до висше образование: в BDM ги обучават да отглеждат деца. Всички дейности са сведени до целта да ги подготвят за ролята им на майки.

 

Обучавани са също как да намират най-подходящия съпруг на база расови белези. Постепенно жените от BDM биват инкорпорирани в Третия райх, за да осъществят антисемитските планове на Хитлер. Акушерките, като служители на обществена служба, назначени от Третия райх, трябвало да докладват на висшестоящите за всякакви увреждания, на които се натъкнат. Те увреждания бивали регистрирани в системата и в много от случаите била нареждана евтаназия. Паулине Кнайслер била е от основните хора зад тази политика. Тя участва в  ‘Aktion T4’, кампания по екзекутиране на физически и умствено увредени възрастни и деца. Кнайслер и колегите й поемат грижата за тези хора, помагат им да си опаковат нещата си и им обясняват, че ги местят другаде. Разбира се, никога не им казват, че ги отвеждат в лагери за унищожение, където ще бъдат обгазени. Кнайсел също така слага смъртоносни инжекции. До края на войната почти 200 000 души са умъртвени в Aktion T4.

 

През 1942 г., секретарката Гертруд Слотке работи в Германската окупационна администрация, натоварена с депортацията на евреи към концентрационните лагери и центровете за екзекуция. Тъй като висшестоящите набързо са си събрали куфарите, Слотке е натоварена с длъжността, което съответства на амбицията й. Тя жонглира с живота и смъртта, като често посещава Westerbork, основният разпределителен пунк в Холандия, където се решава кой остава и кой си заминава. В същия момент такива решения се взимат из цяла Европа, но от мъже: тя е единствената жена с такъв пост! Тя е тази, която взима решенията за безброй евреи и остава на поста си до момента, в който последният депортационен влак отпътува за Вестерборк. Това е влакът, който отвежда Ане Франк и семейството й. След войната, някои от тези жени са подведени под отговорност, но много от тях се изплъзват от мрежите на правосъдието. Отнема десетилетия работа на историци да хвърлят светлина върху тази по-малко известна част от Холокаста, да разкажат историите на „Жените под знамето на Хитлер“ и насилието, на което са били способни те.