Психолозите смятат Синдрома на отличника за проблем, който може да се развие в невроза, а по отношение на перфекционизма някои смятат, че може да бъде заболяване.

Синдромът на отличника, който според изследванията на психолозите е по-присъщ за дамите, се основава на неистова нужда от оценката на другите – да се хареса, пренебрегвайки себе си.

Най-често този психологически проблем решават хора, чиито родители са го изисквали от тях, сякаш не са възпитавали човек, а са дресирали животно. Неистовата нужда от тяхната оценка се пренася при хората със Синдром на отличника по отношение на началниците и/или властниците.

Такива хора най-често се превръщат в работохолици. Те са добри за онези, на които са жертва – особено за началниците, тъй като са не просто добри, а са направо самоотвержени работници.  

Понеже тези хора имат постоянна нужда от измерител и живеят в непрестанна състезателност, те ценят повече парите, отколкото чувствата и отношенията, включително семейните и родители - деца.

За разлика от Отличника, Перфекционистът не търси оценката на другите, а собствената си безпощадна оценка. Тези хора имат проблема, че никога нищо не е достатъчно добро за тях. Особено те самите.

Това се превръща в психологически проблем, който може да се развие дори в заболяване. Защото те живеят в постоянна тревога. Непрекъснато живеят с идеята за личен провал и че не са достатъчно добри, но вечният стремеж към съвършенство при тях може да достигне болезнени форми, което вече е невроза.