ЗаПлетени истории: Завръщането на...

Плетените дрехи са хит в световните трендове, хем за...

Деми Роуз позира без горнище

Деми Роуз, на 29, отново накара пулса да ускори докато...

Може би умирам, както те обичам: Угасна поетът Петър Анастасов

отпечатай новината

08.06.2023 09:44 | Видян 576 пъти | Гласували 1

Може би умирам, както те обичам: Угасна поетът Петър Анастасов

Може би умирам, както те обичам,
но смъртта е също форма на живот


 

С тези гениални два стиха Петър Анастасов не просто си пише сам епитафия, но казва всичко за живота, любовта и смъртта. В сряда вечер той угасна на 80 г.


 

Бяла въздишка


 

Този сняг ще мине,
невидим ще изчезне .
Невидимите бездни,
наивните години .
И само от картини,
рисувани по памет,
наивно ще ни мамят
рисувани снежинки .
Може би това е
вълшебството, което
остава под небето
след всеки сняг нетраен .
Въздишката ми бяла
над преспите ще литне
ще стопли някой скитник,
а ти ще зъзнеш в шала .
А аз ще зъзна също
с очи за тебе слепи,
ще стопли чужди шепи
въздишката ми бяла .


 

Прекрасните думи от най-любимата песен на LZ и Силвия Кацарова, които 40 г. пее наизуст цяла България също са на Петър Анастасов.
Роден е на 27 октомври 1942 г. в Марково, пловдивския квартал на богатите. Човекът, превърнал прочутата къща на още по-известния в цял свят френски поет Ламартин в сърцето на Стария град в творчески дом на Съюза на българските писатели, той завършва прогимназията в родното си село, а след това руска гимназия в София. Следва Българска филология в Софийския университет. От 1970 г. е член на БКП. Главен редактор на вестник Комсомолска искра, директор на първото ни издателство Христо Г. Данов, после главен редактор на издателство Христо Ботев и директор на издателство Български писател, той е любим и истински добър приятел. Пише пиеси като Обещай ми светло минало, От сняг помилвана душа, Голям, колкото малка ябълка, Четирите посоки на света, Църква за вълци, известна и като тв сериал, Живите от мъртвата махала, както и телевизионните новели Малка промяна в звездите, Командировка за спомен, Оттатък ставаш невидим. От 13 декември 1988 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. После е собственик на издателство Светулка 44 Атеней - София.


 


Носител е на Наградата за поезия на Съюза на българските писатели за стихосбирката Както те обичам - велик хит на Братя Аргирови,


 


Националната награда за поезия Пеньо Пенев (1986),
Наградата Пловдив за цялостно творчество,


 


Лавров Орфеев венец за поезия на Литературните празници Пловдив чете (2010), почетен гражданин е на любимия си град.
Книги
„Зимна нежност“,
„Тройно огледало“,
„Площад на хълма“,
„Както те обичам“,
„Единствено безсмъртие любов“,
„40 стихотворения“,
„Този черен бял свят“,
„Хубава и проклета си“.

автор: СЛАВА

Етикети: , ,
Добави в: Svejo.net svejo.net Facebook facebook.com

Няма коментари към тази новина !