Когато Царят беше премиер, Силвио Берлускони дойде на посещение, също като премиер, в София. Нямаше официална възможност да се направи интервю с него за български журналист, но никога невъзможното не ме е плашело и измислих начина да го сторя.

Вместо в Министерския съвет, реших да го атакувам с въпроси на срещата му с италианския бизнес в България, която се проведе в Интерпред. Понеже говоря езика и имах познати, покрай тях се вмъкнах на закритото за български журналисти събиране.

Берлускони търпеливо изслуша словото на Симеон на перфектен дворцов италиански и му се възхищаваше, защото самият не би могъл да говори така. После стана, обърна се към Н.В., разкопча си двуредното сако – запазена негова марка, показа и си поглади шкембето, и рече:

„Ето това е премиер на просперираща държава, а вижте се какъв сте слабичък, Ваше Величество”.
После Кавалерът, както го наричат сънародниците му, говори на бизнесмените и в края се обърна към пътуващите с него италиански журналисти, ако имат нещо да го питат.

Докато мъдруваха, аз за всеобща изненада излязох от прикритие и веднага взех думата. Зададох му няколко въпроса, сред които възловия тогава за всички българи за затварянето на 4 реактора в Козлодуй в замяна на приемането на нашата държава в Европейския съюз, както се представяше ситуацията от тогавашното правителство и неговия евроминистър Кунева с външния Паси.

„Какво е Козлодуй”, попита ме на свой ред Берлускони. Направи го искрено и лично, както винаги, като истински сърдечен човек, какъвто по всичко личи, че беше, особено видян и слушан на живо.

И това беше достатъчен коментар за интереса на Италия, която според тукашната пропаганда бе една от страните, искащи затваряне. Всички разбраха, че няма такова нещо, че на премиера на третата икономика в ЕС й е все тая.

После с Царя му подсказахме, че става дума за АЕЦ. Симеон Сакскобургготски му прошепна, но по микрофоните пред тях се чу: „атомна централа”, Берлускони не го разбра, погледна ме, а аз уточних с приетата на италиански дума за такъв обект „ядрена”. Той кимна в знак на проумяване и  изработи някакъв дипломатичен ответ.

Пък после, разбрал, че е излязъл извън очакваното от домакина съзвучие, пред всички ми каза: „Моето момче, виждам, че ти е интересно да си говорим, ама я дай да чуем какво ще ме пита тоя грозния, дето си го водя от Италия да ми досажда”, и посочи към един от италианските ми колеги.
След като приключи формалната част и той слезе при публиката, се поздравихме и отблизо, като май не му стана твърде приятно, че нямаше как да отместя погледа си от възбоядисаната му коса.

Публикувах интервюто в Монитор. Стана в последния момент, тъй като срещата беше привечер, а броят чакаше само мен. Бяха надценили чудодейните ми възможности, като бяха оставили цяла страница, пък имахме реален текст за половинка.  

 Диктувах аз по мобилния и се прибрах вкъщи. Включих телевизора и изпаднах в ступор, когато – без изобщо да си направят труда да проверят елементарни факти, водещите на новинарската емисия Гена Трайкова и Венелин Петков, които УЖ минават за големи професионалисти, та чак четат и лекции по занаята, съобщиха, че е възможно да е катастрофирал самолетът на Берлускони на връщане от България.

Казаха го, докато всички световни медии вече бяха предали, че първо става дума за катастрофа в Милано, Берлускони – като премиер, дойде от Рим и се върна пак там, в столицата на Италия.

Второ, при касатрофата, както вече бяха предали италианските и другите медии, става дума за малък частен самолет, не за голям правителствен, с какъвто той бе пристигнал Кавалерът с делегацията си.
Да не говорим, че времето не би му стигнало да прелети от приключването на срещата в Интерпред до момента и часа на катастрофата.

Разлики, които поне Гена, като завършила, също като мен, Италианския лицей може и трябва да прави. Особено пък като ползваща този език с всички прекрасни медии, работещи на него.

Не можех да повярвам, че това е възможно в бТВ – беше същински шамар за професията, плачещ за обръщението на нарочно развален италиански на Нери Терзиева в моменти на отчаяние: „Журналистико, мио”...

Такава една разлика в стандартите.

Борис Ангелов