Кой е най-малкият, но най-голям бележник в нашата история? Това е тефтерчето на Васил Левски, комуто днес би трябвало да кажем „Честит рожден ден, Апостоле на свободата!”

 

Тази малка книжка е с размери едва от 13,7 сантиметра дължина и 8,2 ширина, но е по-важна от хиляди огромни томове, защото от нея говори самият Левски. Тук може да откриете много неща от него, от бележката „От ноемврий 25-ий захващам да вода точна сметка от дека какво зимам и за какво ги давам”, през красиво изписана възхвала на Светите братя Кирил и Методий, до знаменития му авторския стих „Аз Васил Лъвский в Карлово роден, от българска майка юнак аз роден, не щях да съм турский и никакъв роб, същото да гледам и на милия си род.”

 

Ситни букви, думи, съкращения и цифри често отбелязват всеки похарчен грош или дават точни и конкретни указания. Всичко е надлежно записано, дори и най-дребните разходи за храна, дрехи, копчета за ризи, маслини, няколко ябълки или чифт обувки.

 

От къде идва подобна педантичност, отчетност и честност? Може би от баща му – Иван Кунчев Иванов, среден занаятчия, който имал в Карлово работилница и дюкян, и се славел със своята порядъчност. Не бил богаташ, но изкарвал достатъчно, за да гледа петте си деца „доволно”.

 

По погрешка или с лоша мисъл, негови съдружници продали без негово знание „тридесет топа чужд вапцан шаяк”, оставени на съхранение в неговия дюкян и Иван се поболял от срам, а семейните финансови дела не потръгнали добре.

 

Съдбата му се преобърнала. Получил удар (вероятно инсулт), започнал бързо да ослепява, вече не можел да се труди и грижата за цялото семейство легнала върху плещите на майката на Дякона, великата майка и българка – Гина Кунчева. Няколко години след първия удар, през 1851 година Иван Кунчев Иванов получава втори удар и умира. Бъдещият апостол ще загуби баща си, когато е едва 14-годишен, но може би взима от него не само светлите коси и сините очи, както прекрасно го описва Мерсия Макдермот, но и базовото възпитание по честност и порядъчност.

 

Хиляди страници са изписани за Левски, всеки българин е изградил своя представа за него, но той си остава, колкото клиширано да звучи – най-гениалният, последователен и организиран български революционер. Човек, успял да съчетае в себе си почти несъчетаемото - здравият разум на невероятен организатор и практик, с безпределния и гениален полет на мисълта.

 

Та какво, ако не проявление на гений, е мисълта му: „Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.” Роден в плът и кръв, Левски надскача времето си, преобръща го и се превръща в нещо повече от героична историческа личност. Той става символ, неподвластен на времето докато има българи. Загубил себе си, за да спечели цял един народ.

 

(На долния линк можете да видите цялото оригинално тефтерче на Апостола. То се съхранява в Национална Библиотека "Св. св. Кирил и Методий" https://www.nationallibrary.bg/levski/notebook.html)            

 

Росен Петров