"В деня, в който майка ми умря, аз братята и сестра ми влязохме в къщата й за първи път от няколко години. Да търсим собствените си тайни. Не нейните. В банята все още имаше счупени пластмасови лебеди. Решителни. С дълги вратове. Замръзнали. Сякаш нищо не се бе случило. Взех от стената в спалнята й единствената снимка, която тя някога бе държала там, която бе на папа Йоан Павел II. Тя бе направена при посещението му в Ирландия през 1979 г. "Млади хора на Ирландия", каза той, след като направи представление, като целуна земята на дъблинското летище, сякаш полетът е бил прекомерно плашещ. "Обичам ви." Така си просеше комплименти. Никой не ни обичаше. Дори и Бог. Разбира се, дори майките и бащите ни не можеха да ни понасят. През 1978 г. Боб Гелдоф скъса снимка на Оливия Нютън-Джон и Джон Траволта по време на музикално предаване, защото скапаното им парче "Летни нощи" бе номер едно седем седмици и най-накрая сингълът на Гелдоф и "Бумтаун Ратс" го бе надминал. Намерението ми винаги е било да унищожа снимката на майка ми с папата. Тя бе символ на лъжи, лъжци и насилие. Този вид хора, които пазеха подобни неща, бяха дяволи като майка ми. Никога не знаех кога, къде и как щях да я унищожа, но щях да го направя, когато дойдеше точният момент. И с това наум от този момент нататък предвидливо я носех навсякъде, където живеех. Защото на никого не му пукаше за децата на Ирландия. .... Много хора казват или мислят, че късането на снимката на папата е разрушило кариерата ми. Аз не смятам така. Аз смятам, че фактът, че имах албум на първо място в класациите разруши кариерата ми, а скъсването на снимката ме върна на правилната пътека. Пак трябваше да си изкарвам прехраната с живи изпълнения. А съм родена точно за това. Не съм родена да бъда поп звезда. За това трябва да си добро момиче. Да нямаш прекалено много проблеми", пише в автобиографията си Шиниъд О'Конър, издъхнала на 26 юли 2023 г., сряда.