Жестока лична драма от миналото не дава мира на известната кулинарка Мариела Нордел и до днес. И въпреки че са минали години, при всеки такъв брутален случай с друга жена, Нордел връща лентата на спомените назад, а подробностите там са брутални.

Оказва се, че колоритната дама е изгубила девствеността си в резултат на изнасилване. Когато била на 17 години, Мариела била обезчестена от милиционер, който я заплашил с пистолет в главата.

Случката се разиграла през далечната 1986 г. в района на българо-гръцката граница, в местност на десетина километра източно от Рупите. В безлюдния край, където днес избуяват лозовите масиви на бизнесмена Емил Хърсев, тогава имало само гола пръст. В района след Сандански се стигало с открит лист и само гранични войски обикаляли около високата телена мрежа и граничарските вишки.

Тогава Мариела е едва 17-годишна ученичка от елитна гимназия. Била в пролетна ваканция и нейна приятелка имала гадже от Дрезден. Идеята била да се срещнат с още една тяхна съученичка в центъра на Сандански и оттам всички заедно да отидат в Мелник за няколко дни, за да покажат на госта красивата България.

"Бяхме ученици и нямахме пари за хотел. Затова потърсихме услугите на "Квартирно бюро". Там попаднахме на един много мазен човек, който каза, че е нещо като управител на "Балкантурист" в Мелник. Направи ни забележка, че не е хубаво да пътуваме на стоп сами момичета. Обясни, че има приятел милиционер от границата. Щял да му се обади и да ни закара от най-малкия град в България до Сандански, за да вземем другите от компанията и после да ни върне до Мелник. Така и стана. След няколко часа на уреденото място дойде милиционерът. Караше една зелена военна джипка, руски модел. Мъжете казаха, че ще е тясно за всички, та по-добре да отидем с две коли и да дойде също човекът от "Балкантурист" с неговата лада, пише "Уикенд".

В Сандански се разделихме с приятелката ми тя отиде да чака пред пощата, а аз придружих новия ми пазител - милиционера, до гранд-хотел "Сандански", където имал среща и ме помоли да му превеждам от английски. Към 8 вечерта отидохме до площада, където ни беше срещата с приятелите от Германия и моята съученичка трябваше да ги чака. Мазният предложи преди да ни върнат в Мелник, но преди това да ни почерпят вечеря в ханчето на Роженския манастир. Само бях чувала за манастира и за ханчето, което се посещаваше предимно от гръцки туристи.

Докато вечеряхме, милиционерът ме попита искам ли да ме запознае с Ванга. Бил й близък и не било проблем да ми уреди среща. "Ама как така, аз нямам открит лист, не мога да отида до Петрич", репликирах аз. "Не ти трябва, аз командвам тук! Никой няма да ти иска дори и паспорт. Искаш ли още сега да идем до самата граница? Оттам се виждат светлините на Гърция. На Кулата има безмитна зона с много хубави магазини, ресторанти, съвсем друг свят е", успокояваше ме униформеният.

Гледах го с възхитени очи, говореше ми за моята мечта – да зърна, макар и от 200 метра, родината на моята баба, за която толкова ми е разправяла за Гърция. Настоях първо да се настаним и после да обикаляме. Заведоха ни при някаква леля в Мелник и ние си оставихме багажа в една от стаите на къщата й – намира се до реката, сега е кръчма.

Приятелката ми се качи при мазния, а аз при милиционера, имах му пълно доверие. Скоро стигнахме първата бариера и я минахме без никакъв проблем, дори не му поискаха пропуск, нито питаха за мен. Почти бяхме стигнали КПП "Кулата", когато внезапно колата зави по един черен път. Така попаднах в ничията земя, на границата между Гърция и България. Спря и аз усетих, че ще стане нещо лошо. Наоколо беше тъмно, пусто и страшно. Една огромна ограда се издигаше, докъдето поглед ти стигне. След оградата следваше ивица пуста земя – дори нямаше храсти, само гола земя, а няколкостотин метра по-надолу, където свършваше пръстта, отново се издигаше висока телена мрежа.

Изскочих бързо и почнах да се оглеждам за камък или дърво, тел – търсех някакво оръжие, за да се боря. Бях здраво и тренирано момиче, спортистка, и без як бой нямаше да се предам, нищо че пред себе си имах един силен, добре обучен 56-годишен. Казваше се Георги Геренски, името му няма да забравя никога!

Гласът му от бащински гальовен стана стоманено леден, извади пистолета си и ми просъска: "Моето момиче, ако мислиш да ми се съпротивляваш, директно ще те застрелям и ще обявя, че си направила опит да минеш нелегално границата. Организирали сте се с германчето". Тогава много българи и германци от източната част се опитваха нелегално да избягат в Гърция. Всяка година по стотина души безследно изчезваха по границата.

Бях сигурна, че ще ме убие, четеше се в очите му, че няма да му е за първи път да убива... Свърши си 3-минутната работа... До този момент бях девствена. Аз гледах и прехвърлях възможности за отмъщение", разказва още Нордел.

След това милиционерът й предложил да я заведе до безмитния магазин на Кулата. Работел денонощно и искал да й купи златни бижута. Обезчестената Мариела му отказала с извинението, че не си пада по дрънкулки. Замисляла какви доказателства й трябват и как да го предаде на милицията в София. Притеснявала се, че може да я обвини в проституция или най-малкото да се оправдае, че му е гадже и всичко е било доброволно. Настояла да я върне в квартирата й. Била само на 17 години, но усещала, че тази нощ от дете се е превърнала във възрастен, мислите й не били вече по детски наивни, а като на закоравял престъпник, и почнала да крои план за отмъщение.

По пътя на връщане към Мелник той се хвалел с връзки и познанства. Бил в приповдигнато настроение, защото разбрал, че Мариела е девствена. Изнасилването напълно променило живота на днешната кулинарка. Мариела имала гадже, с което се обичали. Пазела се девствена, защото искала да завърши гимназията със златен медал, след това да запише висше "Журналистика" и чак тогава да го удари на живот.

"Бях сигурна, че ще постигна тези си мечти, но 56-годишният мръсник Георги Геренски ги открадна. Когато се прибрах в София, веднага отидох при кварталния милиционер, за да подам жалба. Той директно ме посъветва да си мълча, защото Геренски бил доста силна фигура. Реших да завърша гимназия и после да замина за Куба при баща ми, който е командос. Пропуснах следването и през 1988 г. намерих начин да стигна до Хавана. Но баща ми беше в немилост пред другарите комунисти, нямаше право да напуска острова и не можеше да ми помогне по никакъв начин", разказва още Мариела в профила си.

9 години от живота си тя посвещава на това как да отмъсти на Георги Геренски. Започва да търси приятелството на мутри и компания на асове от подземния свят. Станала приятелка с Живко Фашиста, после - гадже на един от големите шефове на ВИС... Следяла плътно Георги Геренски до 1995 г. и планирала жестокото си отмъщение. Месец преди да се разплати с насилника си, приятелка я завела на гледачка в Стара Загора. Жената метнала бобени зърна и се ужасила от видяното. Посъветвала в никакъв случай да не отмъщава, защото мъжът щял да си получи заслуженото – имал грехове и към други жени.

Месеци по-късно Георги починал от скоротечен рак в жестоки мъки. Днес Мариела Нордел е категорична, че жените, пострадали от насилие, трябва да говорят смело в публичното пространство, за да може насилниците да си получат заслуженото. Тя застава твърдо на малтретираната заралийка Дебора и призовава всички майки да бдят над дъщерите си.