Когато правиш това толкова дълго, искаш да се съхраниш отворен. Не желаеш да се затвориш, защото уязвимостта е важно нещо. Не може да си позволиш да станеш дебелокож. Бертолд Брехт казва в една велика своя пиеса, която е писал съвсем млад, само на 22 години: „Кожата на човека е твърде тънка за този свят.“ Той е видял, че тя става все по-дебела и по-дебела, докато накрая, с каквото и да се сблъскаш, не го чувстваш повече.

Съжалявате ли за някой от филмите, които сте направил в опитите си да провокирате собствените си граници?

Не съжалявам за нищо. Чувствам, че съм направил това, което мога да нарека „грешки“. Избрал съм грешен филм или не съм изградил героя, направил съм грешен избор... Но всичко, което правиш, е част от теб. И получаваш нещо от това. Идеите, вълнението от местата и ситуациите – това са нещо много повече от спомени. Това е, което „информира“ живота ни. Така че, не съжалявам за нищо.

Дори и отказът ви за Междузвездни войни?

Междузвездни войни. Да, това беше първата ми голяма грешка.

Когато правиш това толкова дълго, искаш да се съхраниш отворен. Не желаеш да се затвориш, защото уязвимостта е важно нещо. Не може да си позволиш да станеш дебелокож. Бертолд Брехт казва в една велика своя пиеса, която е писал съвсем млад, само на 22 години: „Кожата на човека е твърде тънка за този свят.“ Той е видял, че тя става все по-дебела и по-дебела, докато накрая, с каквото и да се сблъскаш, не го чувстваш повече.

Съжалявате ли за някой от филмите, които сте направил в опитите си да провокирате собствените си граници?

Не съжалявам за нищо. Чувствам, че съм направил това, което мога да нарека „грешки“. Избрал съм грешен филм или не съм изградил героя, направил съм грешен избор... Но всичко, което правиш, е част от теб. И получаваш нещо от това. Идеите, вълнението от местата и ситуациите – това са нещо много повече от спомени. Това е, което „информира“ живота ни. Така че, не съжалявам за нищо.

Дори и отказът ви за Междузвездни войни?

Междузвездни войни. Да, това беше първата ми голяма грешка.

А сценария на Терънс Малик?

Да, преди много време Тери ме искаше в един филм, а и аз винаги съм искал...Това е друга моя грешка. Те са в музея на грешките! Всички сценарии, които съм отхвърлил.

Днес по-различна ли е актьорската ви игра от преди?

Вероятно. Иначе нямаше да се задържа толкова време. Всички преминаваме през житейските си цикли и мисля, че възрастта е именно за това. Докато помисля, че сме тук – и вече не сме. Където и да отидем, отиваме, без да знаем кога. Така че, преминаваме през цикъла.

Харесвате ли този цикъл от живота си?

Нали знаеш, когато мислиш дали чашата е наполовина празна или наполовина пълна? Така е с всички ни. Има дни, когато наистина се наслаждавам. Но има дни, когато не... Ако бях художник, никой нямаше да ме пита за възрастта ми. Има едно нещо, което научих рано. Една жена, с която живеех ми го каза: „Каквото и да правиш, никога не казвай, че си артист.“ И аз избягвам да правя това през годините. Но нека си кажем. Мисля, че съм артист. Надявам се, че съм. Но ако бях художник, въпросите щяха да са различни.

Но всички актьори имат същия проблем.

Поради визуални неща. Заради имиджа. Защото трябва да се оправяме е имиджа си. Дори и да играем различни герои, имиджът винаги е там. Ето защо има нещо претенциозно в това да казваш, че си артист, тъй като в крайна сметка, си филмова звезда. И това също е грешно. Това също е претенциозно – „Аз съм филмова звезда!“ Какво, по дяволите, се опитваш да кажеш?

Източник: The Talks