Ракията е напитката-кралица на Балканите. Тя е произлязла от арабския свят, от техния арак, но „българската ракия си е българска и ние в България се гордеем с ракията си, особено гроздовата“ – посочва Ивайло Жеглов, създател на първия Музей на ракията у нас, бул. Патриарх Евтимий 22, и организатор на Фестивала на ракията - „Rakia and Spirits Fest Sofia“.

Мястото, което се намира в сърцето на столицата ни, отвори врати в средата на септември и предлага автентично целогодишно потапяне в родните традиции, свързани с технологията на варене и дестилиране на напитката, видовете ракия и нейната консумация. И въпреки, че говорим за алкохол, идеята за самото място се корени в детските спомени на Ивайло.

„Моята майка е от троянския край и лятото родителите ми ме оставяха там при дядо ми, който ме водеше да събираме сливи. Гледах как ги оставя да ферментират в една каца и след това му помагах да ги носим до селския казан, за да вари ракия. Всяка вечер в края на лятото, като заспивах ми миришеше на джибри. Спомням си как дори и баба ми казваше: „ей, тук и кокошките взеха да снасят яйца с мирис на ракия“ – връща се назад във времето Жеглов. – Опитал съм се да пресъздам с този музей детските си спомени, доколкото мога, защото за мен те са много ярки.“

И днес ще чуете, че да отидеш в Троян и да не опиташ троянска сливова е като да отидеш в Рим и да не видиш папата.

Още с влизането в Музея на ракията ще ви посрещнат с доза хумор няколко големи кукли, облечени в традиционни селски одежди и окичени с някои от символите на нашето минало. Направена е възстановка на стар селски глинен съд – първият, използван за варене на ракия по нашите земи. Изложен е и добре познатият меден казан, след което стигаме до макет на етажи от дестилационна колона за търговско производство.

По стените са окичени избледнели стари етикети на отдавна изчезнали от пазара търговски марки на напитката и снимки от селския казан в края на лятото, като място – празник за местните. А приказките изговорени на маса след това сякаш се долавят от изпразнените бутилки във витрините. „Още преди османското робство се е варила ракия по нашите земи“ – казва ни Ивайло Жеглов. Първоначално е било с медицинска цел, като от алкохола са се правели различни тинктури и извари за промивки на рани и разтриване. След 30-те години на миналия век хората в селата започват масово да си я правят сами – това е бил единственият и най-евтин начин да имат градусова напитка за всички важни житейски събития, като изпращане на войник в казармата, сватба, кръщене, погребение.

Излизайки в двора на Музея виждаме малък шадраван с медни тръбички, от който тече „първак“ – ракията в началото на процеса, която е с най-висок градус. Изведнъж се озоваваме в Хоремаг (неологизъм, създаден като съкращение от ХОтел-РЕсторант-МАГазин) от средата на ХХ век някъде из България. Място, където хората от селото са се събирали да бистрят политика, да говорят за футбол, да си кажат по някоя клюка на чашка ракия.

„Всеки посетител получава аудиогид, който разказва технологията на варене, историята на ракията, различни смешки в българската култура, свързани с напитката и обяснява как се пие тя. Защото най-интересното за нас, българите е, че ние пием ракията по съвсем различен начин от други народи и техните твърди напитки, като уиски и коняк. Нашата ракия се пие като аперитив – със салатка, месни или млечни мезета, туршия, разядки. Така сядаме на масата – това ни е битът. И едва след това преминаваме към вечерята. В останалия свят хората го правят обратно – пият алкохол след основното хранене, като диджестив“ – обяснява създателят на Музея на ракията в София.

След като минем през историческия път, можем да седнем на бара и да дегустираме с мярка и удоволствие ракия от богатата колекция на Музея. Тук има „представители“ на гроздови, плодови, отлежали ракии. Предимно родно производство, но може да опитате и някои балкански представители като гръцкото ципуро или уникалната сръбска сливовица – обяснява ни домакинът. Балкански конфликт няма, казва Ивайло Жеглов и с усмивка уточнява, че българската гроздова ракия е призната от всички за най-добра. Единствено у нас може да опитате и гюлова ракия с лек аромат на роза от района на Казанлък и Карлово. Вече се прави и ракия от пъпеш, диня и други екзотични плодове. Доста успешни български експерименти, по думите на Ивайло, са ракия с трюфели и ракия с шафран.

„На чужденците им е малко силна. Плодовите видове ги възприемат повече. Много харесват крушовата, дюлевата ракия. Някои дори не знаят какво представлява дюлята като плод, но казват – „о, това е много ароматно питие“. А като стигнем до дренките настава истинска изненада за тях“ – с усмивка разказва Ивайло Жеглов.

За шофьорите в музея има специален ароматизатор, от който могат да усетят аромата на различни видове ракия без да консумират, но да си тръгнат с впечатление и спомен. Защото основната цел на Музея на ракията в София е да бъде посланик на българската ракия по света.

„Да покажем на чужденците нашата традиция, нашето течно наследство, с което трябва да се гордеем подобно на шотландците с тяхното уиски или карибския свят с техния ром. Нашата ракия наистина е уникална напитка“ – заключава Ивайло. И като истинска „кралица“ трябва да се консумира с уважение и наслада. А, ако все още се питате – как да познаем хубавата ракия? – отговорът е прост:

„На сутринта! Ако главата е здрава, значи ракията е била хубава“ – съветва ни Жеглов.

Снимки: Музей на ракията

Източник: БНР