Китайски говори внучката ми: Путин

Хит по време на срещата на руския президент Владимир...

Милиардер остави децата си без пари...

Милиардерът Павел Дуров, който основа Телеграм, заяви,...

140 години от публикуването на Записки по българските въстания

отпечатай новината

19.12.2023 16:43 | Видян 387 пъти

140 години от публикуването на Записки по българските въстания

Малцина са публицистите и писателите в българската история, чието влияние върху общественото мнение е толкова силно, колкото на Захарий Стоянов. Безспорно неговото най-голямо и знаменито произведение е „Записки по българските въстания“. Първият от трите тома на мащабния труд е публикуван преди 140 години – през януари 1884-та, затвърждавайки автора като едно от силните пера на литературния фронт по онова време. Почти век и половина по-късно излизат нови луксозни издания на трите тома със знака на издателство „Кръг“. Стилното и модерно оформление на Бояна Павлова ще привлече още читатели (включително по-млади) към тези запечатали се дълбоко в българската култура текстове, но и ще направи удоволствието от четенето по-голямо за онези, които вече познават творбата. С жив, пъстър, достъпен език, с плам и борбен дух и най-вече със своето национално самосъзнание Захарий Стоянов е изградил и запечатал в колективната ни памет образи, разбирания и дори митове за повечето герои и сюжети от Възраждането и следосвобожденска България. Синтез между мемоар, хроника, роман и епопея, неговите „Записки“ поставят началото насъвременната българска историография, но и не само. Още с появата си те предизвикват възторга както на обикновените читатели, така и на самия княз Фердинанд. Вдъхновяват Иван Вазов да създаде в Одеса „Под игото“, а Стоян Заимов да напише своите етюди „Миналото“. В „Записките“ Захарий Стоянов включва собствените си спомени от Априлското въстание, в което участва рамо до рамо с Георги Бенковски, Тодор Каблешков, Панайот Волов, Никола Обретенов, Баба Тонка и други революционери, но отдава почит и към самопожертвователните българи, останали неизвестни и без гроб. Той разказва за героичните им дела и създава цялостна картина на живота у нас в годините преди Освобождението. Благодарение на „Записките“ е съхранено Кървавото писмо, което Каблешков пише на 20 април 1876 година и праща на своите съратници в Панагюрище. Именно там Стоянов слуша Бенковски да чете силните и потресаващи думи, а няколко години по-късно го възпроизвежда във втория том на своя труд. „Записки по българските въстания“ са безценен документ за нашето минало, учебник по стил, но и урок за това как се гради национално самосъзнание на един народ, току поемащ по пътя на самостоятелна и правова държава. Това епично произведение повече от всякога трябва да се чете днес, защото косвено задава въпроса на читателите си от всички поколения: „Къде сме и накъде отиваме?“.

автор: СЛАВА

Етикети:
Добави в: Svejo.net svejo.net Facebook facebook.com

Няма коментари към тази новина !