Влезли сме в дедовия, честно казано.

Но има неща, които са нелепи и мисля да ги напиша:

1. Няма нищо общо между приетите закони и конституционни промени и милостинята „въздушен Шенген„. Ама нищичко.

2. Всички бяха наясно, че ни предстои именно тая залъгалка и затова сега ще впрегнат цялата мощ на бездарните си соеви PR – и, които да обяснят, че сме равни с Европа. Не сме. И това не е нито заради сегашните, нито заради предишните, а заради факта, че и ЕС не е толкова яко нещо, колкото соевите ни казват.

3. Няма и да влезем скоро. Поне докато няма избори в Австрия, които аз не знам кога са, а пък съвсем не знам до какво ще доведат.

4. Още нещо тъжно – няма как да не отбележим и факта, че сме лоялен член на НАТО и ЕС, а все още сме в унизителния канал за американски визи – факт, който също налива вода в мелницата на мурзилките у нас.

Та така. Успокойте топките, посмейте се на усилията на соевите и пийте по едно. Нова година – нов късмет.

Ама де тоя късмет…

Венцислав Мицов