Досега “леле” (или “лелей” в по-особени случаи) беше просто едно възклицание, изразяващо учудване. По-точно онова състояние, което поетът е описал като “стреснат, трогнат, очарован”.

Да, ама не!

Ле-ле и ле-лей са най-модните ацания във фолка. Откакто първа ги използва Галена в хита си за дозата и диагнозата, повечето певици така са се разЛеяли, че спасение няма.

Андреа, Соня Немска, даже Преслава, пък и всички останали се надпреварват да леле-кат и лелей-кат, което вероятно им се струва страшно модно и авангардно.

Доколкото помня подобни глупости открай време се правят в попмузиката. Примерно в естрадата от края на седемдесетте и началото на осемдесетте години имаше мода да се пеят глупотевини от рода на “шуба-ди-дуба”.

В зората на чалгата, някъде в епохата на Радка – пиратка пък песните се украсяваха с тъпи възклицания като “оп-са”.

Така ще отмине и ле-ле-лейкането.