„Има жени, които правят нещата по-добри... просто като се появят. Има жени, които карат нещата да се случват. И жени, които ни карат да се усмихваме. Има жени с чар, интелект и мъдрост... Има жени, които променят света всеки ден..." Това са думи на Съюза на артистите в България, с които изказват всеобщото възхищение от таланта на актрисата Цветана Манева. На 30 януари тя ще отбележи своя 80-годишен юбилей, а на 23 март, церемонията по връчването на наградите на 28-ия София Филм Фест, актрисата ще получи Наградата на София на Столичната община като признание за нейния принос към изкуството на киното.

Името на Цветана Манева е синоним за професионализъм, талант, обаяние, магнетизъм и респект. Тя е актриса, преподавател, създател, откривател, обществено ангажиран човек. Заедно с Невена Коканова и Катя Паскалева, Цветана Манева е сред най-големите звездни актриси на българското кино, с огромен принос за развитието и високите художествени постижения на българския театър.

Отдадеността на изкуството и влечението към сцената са закодирани в нея – тя е дъщеря на известния пловдивски драматичен актьор Георги Манев. Още като ученичка играе в спектакъла на Валери Петров „Когато розите танцуват“. Въпреки че пътят й изглежда предрешен, у нея има известно колебание дали да не посвети живота си на медицината.

През 1966 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ в класа на професор Моис Бениеш. Но нейният голям учител в професията е режисьорът Любен Гройс. „Всичко, което съм, съм го научила от него,“ – споделя Цветана Манева. Много от нейните „звездни“ роли са в постановки на Любен Гройс: Жулиета, Нора, Албена, Медея, в Шекспировата комедия „Двамата веронци“, в пиесите на Константин Илиев. Най-важното условие е да се открие проблема на героинята, който да стане и неин, и по този начин да се разкрие мисленето, говоренето и действието на образа. Това е „здравият код“, който завещава Любен Гройс.

Кариерата на Цветана Манева започва в Пловдивския драматичен театър, където играе до 1979 година, след това се присъединява към трупата на Театър „Сълза и смях“ и е част от нея до 1991. Тя играе в постановки на Театър 199, на „Сфумато“ и Младежкия театър, има над 50 роли в киното. Още като студентка дебютира на големия екран с ролята на куманката Деница в „Калоян“ на Юри Арнаудов и Дако Даковски. След дипломирането си Цветана Манева се връща в Пловдив, където заедно Тодор Колев, Руси Чанев, Катя Паскалева, Марин Янев, Елена Райнова, Илка Зафирова, Стефан Мавродиев, Антон Горчев пишат златните страници на Пловдивския театър.

Голямо, заслужено признание актрисата получава през 1973 година на Международния кинофестивал „Златна роза“ за главната роля във филма на Бинка Желязкова „Последна дума“. Тогава руският режисьор Сергей Герасимов казва, че най-голямото откритие на фестивала е младата Цветана Манева. Филмът получава първа награда, а след това влиза в състезателната селекция в Кан. Това е съдбовна и щастлива година за актрисата, тъй като тогава среща пред ВИТИЗ своя настоящ съпруг и голям актьор Явор Милушев. Двамата се снимат във „В началото на деня“, а специално за тях Любен Гройс поставя „Двама в люлката“. И се зареждат прекрасни роли и партньорства. За нея незабравими са срещите с Иван Андонов в „Трудна любов“, „Дами канят“ и „Мечтатели“, а изключително важна е и работата с Георги Дюлгеров в „Мера според мера“.

През 70-те години Цветана Манева е изключително активна в киното. Влиза от филм във филм. През 1982 година е заместник-председател на Съюза на артистите в България и става народна артистка. Избрана е за депутат в три парламента – 7, 8 и 9-и.

Освен в емблематични български филми, превърнали се в класики, Цветана Манева участва и в чужди продукции, снимани в България, като френския „Брътвежите на родилката“, сръбския „Нечиста кръв“, руския „Дон Кихот се завръща“, италианския „Ловджийска чанта“, френско-канадско-белгийския „Версенжеторикс“ на режисьора Режис Варние, открил София Филм Фест през 2001.

От 1995 година Цветана Манева е артистичен директор на МТФ „Варненско лято“. Легендарният френски сценарист Жан-Клод Кариер казва за нея: „Тя е актриса. Всъщност тя е звезда. Няма начин тази жена да бъде друга“. Режисьорът Георги Балабанов я кани да участва във филма „Досието Петров“, заснет по сценарий на Кариер.

През 2003 година Цветана Манева започва да преподава в НБУ и е удостоена с титлата „почетен професор“. От 1996 година учи на актьорско майсторство и студентите в театралния колеж, открит през 1991 и кръстен на любимия й режисьор Любен Гройс. Цветана Манева иска да научи младите хора да вярват в себе си, да са близо до човешките добродетели и да харесват себе си, защото „как ще те харесат в залата, ако ти не харесваш себе си“. Отговорност на професията е да отговаряш на очакванията на зрителите.

На Варненския фестивал през 2004 година Цветана Манева получава „Златна роза“ за цялостно творчество. През същата година е удостоена с орден „Стара планина“ - първа степен; получава и голямата награда „Икар“ на Съюза на артистите в България.