Италианците обичат stile libero – свободен стил, навсякъде и във всичко. Затова не е неуместно един ресторант в техен маниер като Il Piatto да подходи с тази хватка към клиентите. Който иска – има италианско, но има и българско, особено по обед, както сме си свикнали в нашата страна. Една добра супа в родните традиции не пречи, не вреди, а само помага за доброто хапване и впечатлението от заведението.

Иначе атмосферата, заради много италианизирания и дори частично прекален по детайлността си интериор на неголяма площ, е средиземноморска. Келнерите са с една идея по-фамилиарни от нашите разбирания, но в приемлива доза. По тези две неща ресторантът си е изработил, може би даже без да искат съдържателите му, италианска същност.

Специално внимание към витрината със сладкишите, която заема централно място в доста нагъчканото помещение, сякаш за да напомни, че на това място имаше и приятна сладкарница не така отдавна. Десертите са тип домашни, което добавя точки на ресторанта.