Въпреки невероятните постижения в областта на съвременната наука и технологии, Индия остава една от страните, в които вярванията, които са странни за чужденците и съществуват от стотици години, но все още са много силни.

Някои от тях, меко казано, предизвикват трепет и ужас у останалия свят. Готови сме да говорим за най-противоречивите индийски традиции, които ще ви накарат да настръхнете.

1. Ожени се поне за дърво

В Индия все още се придържат към традицията първо да се омъжи най-голямото дете в семейството. Но какво да прави, ако той не срещне съдбата си, а по-малкото е готово да тръгне по пътеката със завиден младоженец или булка точно сега? Има решение: най-възрастният трябва да се ожени за дърво.

Това не е шега, а доста сериозна церемония – истинска сватба с гости, тоалети и обети. След такъв брак обаче дървото е безмилостно отсечено, а новоизлюпената му половинка веднага остава вдовец. И най-малкото дете в семейството може лесно да се ожени. По този начин традицията на брака няма да бъде нарушена.

Понякога момичетата се омъжват за дърво, защото са родени в неблагоприятен астрологичен период и могат да донесат нещастие на човешкия си съпруг. В такъв брак дървото „поема удара“, тоест всички нещастия, върху себе си и бъдещият съпруг на момичето може да бъде спокоен.

2. Незавидната съдба на вдовиците

Да си вдовица в Индия е много незавидна съдба. Преди години тези жени дори не можеха да оцелеят. Според ритуала „сати“ те трябваше да се хвърлят в огъня, върху който е поставено тялото на починалия им съпруг. Преди време тази вековна традиция беше забранена със закон.

Но на вдовиците все още им е трудно – повторен брак не може да има. До края на живота си много от вдовиците дори умишлено бръснат главите си плешиви, за да не предизвикват интерес сред мъжете, не носят бижута и носят само бяло траурно сари.

Според друг обичай жена, която е загубила съпруга си, е длъжна да отиде в ашрам в града на вдовиците Вриндаван или в друг град, защото за семейството си тя се превръща в символ на нещастие.

3. От храма – с главата надолу

Индийците никога не пропускат възможност да откраднат мъничко късмет за децата си. Някои хора правят наистина диви неща за това. Например, те водят децата си в храма Гришнешвор.

Там бебетата се хвърлят от около 15 м височина. На сушата, разбира се, те се хващат с опънато парче плат и за 500 години съществуване на този обичай нито едно дете, както твърдят индианците, не е пострадало… Но все пак останалият свят гледа на тази традиция с ужас.

Родителите се опитват да водят децата си в Гришнешвор до 2-годишна възраст. С тази странна постъпка те се стремят да осигурят на децата късмет, здраве и щастлив живот.

4. Заради Кали, не се самосъжалявайте

В пантеона на индийските богове има много доста яростни и кръвожадни герои. Една от тях е Кали, която понякога е наричана богинята на смъртта, времето и края на света. Поклонниците на Кали организират страховити празници в нейна чест, на които дори се пролива кръв и то доброволно.

По време на един от ритуалите в чест на богинята на смъртта индианците пробиват кожата си и се обесват през тези пробиви с куки. Те принасят кръвта си в жертва на Кали, чиято жажда, според една легенда, е била утолена от получовека-получитица Гаруда с кръвта му. Така участниците в ритуала се стремят да умилостивят кръвожадната богиня, известна със своя твърд нрав.

5. Към друг свят – само от Варанаси

Важно място в индийската религия е отделено на самсара – цикълът на раждане и смърт в светове, ограничени от кармата. Много хора в Индия мечтаят да излязат от цикъла на самсара възможно най-бързо и знаят метод, който работи доста добре (по индийските стандарти, разбира се).

Всичко, което трябва да направите, е да отидете в друг свят през град Варанаси.

Там трябва да поръчате погребална клада от добро дърво. И е направо чудесно, ако съдържа поне клонче скъпо сандалово дърво. След ритуалното изгаряне останките на починалия се потапят във водите на свещената река Ганг. Смята се, че след това определено ще ги очаква мокша – освобождение от цикъла на прераждането.

Огньове горят денонощно във Варанаси. Но суровата истина е, че много индийци просто не са в състояние да спестят пари за подобен ритуал и дори са готови да се унижават и просят, за да избягат от самсара.

Източник: Пиринско днес